Защо германското конвенционално мислене по отношение на макроикономиката е толкова особено? И има ли то значение, пита главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уолф.
Отговорът на вторият въпрос е, че има огромно значение. Част от отговора на първия е, че Германия е кредитор. Финансовата криза ѝ даде водеща роля в делата на еврозоната. Това е въпрос на сила, не на право. Интересите на кредиторите са важни. Но те са частични, а не общи интереси.
Напоследък оплакванията на страната са фокусирани върху паричните политики на Европейската централна банка (ЕЦБ), най-вече отрицателните лихвени проценти и количественото облекчаване. Германският финансов министър Волфганг Шойбле дори заяви, че ЕЦБ носи половината отговорност за възхода на Алтернатива за Германия – германската антиевропейска партия. А това е доста необичайна атака.
Критиките към политиките на ЕЦБ са най-различни: те премахват нуждата непокорните членове да правят реформи; не успяват да намалят задлъжнялостта; подкопават платежоспособността на застрахователните компании, пенсионните фондове и спестовните банки; едва успяват да поддържат инфлацията над нулата; и не на последно място – подклаждат гнева към европейския проект. Накратко политиката на ЕЦБ се е превърнала в голяма заплаха за стабилността.
Още по темата - в Investor.bg