Утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води стават все по-ценен ресурс. Това коментират експерти на конференция, организирана от Българската асоциация по водите.
Според специалистите освен традиционното им използване в земеделието, утайките могат да са източник на енергия при изгарянето им, а също така и ценен източник на фосфор за селското стопанство.
Тенденцията е в големите градове е да се предпочита изгарянето, заяви проф. Хелмут Кройс, председател на Световната асоциация по водите (IWA). Още повече, че някои държави като Швейцария и някои германски провинции изцяло са забранили използването за наторяване.
Проблемът трябва да бъде решен така, че минимално да се отрази на цените на ВиК услугите. Утайките са ресурс, а не отпадък, заяви председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов.
До 2020 година в България изцяло трябва да бъде преустановено депонирането на утайки, предупреди министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Тя цитира данни на Изпълнителната Агенция по околна среда (ИАОС), според които през 2014 г. в страната са генерирани 35 хил. т сухо вещество. От тях 30% са оползотворени в земеделието, 15,4% са депонирани, 40,6% са временно съхранени, а останалите количества са компостирани или използвани за рекултивация на терени.
В момента в България работят 89 селищни пречиствателни станции, от които 50 са новоизградени или разширени с евросредства от периода 2007 - 2013 година. Предстои довършването на осем пречиствателни станции със средства от новия период, както и изграждането на девет нови по така наречените ранни проекти по оперативна програма "Околна среда". Така със строителството на водна инфраструктура утайките ще се увеличават.
Проф. Румен Арсов от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) отбеляза, че самостоятелното изгаряне е най-стабилният, но и най-скъпият вариант за оползотворяване. Проблемът при изгарянето според него е, че в България няма ТЕЦ с лиценз за допълнително гориво извън газ и въглища. Освен това утайките биха добавили нищожно количество енергия, но ще увеличат емисиите серни газове.
Има опасност във всеки един момент по икономически причини да бъде отказан достъпът на утайките до циментовите заводи, смята експертът.
В земеделието утайките трябва да се използват при стриктен контрол, осъществяван от специализирани лаборатории, препоръча експертът.
Представител на циментовия завод "Холсим" отговори, че за целите на производството на цимент тези заводи могат да приемат само утайки с не повече от 10% влага, т. е. те трябва да се почти сухи.
Според Орал Чимсьокен, представител на турската компания INEVA, в Европа се генерират около 100 000 т утайки годишно. Той представи технология, при която изгарянето на тези отпадъци генерира електроенергия при контрол на емисиите. Според него използването на утайките в селското стопанство води до замърсяване и създава рискове за здравето на хората.
Проф. Светла Маринова от института по почвознание "Никола Пушкаров" възрази категорично срещу идеята утайките да се използват само чрез изгаряне. Тя посочи, че те са ценен източник на минерали и други елементи и според нея е по-логично да бъдат прилагани директно в земеделието, вместо да се извлича фосфорът. Освен това при създаването на рамкови документи трябва да се отчетат различните видове почви, което досега не е направено, заяви експертът.
Екологичният министър Ивелина Василева посочи, че до 2020 година България трябва да намери най-удачния начин за третиране на утайките, като изгарянето, селското стопанство, рекултивацията на терени и генерирането на енергия са различните варианти.
Решенията трябва да се търсят на регионално ниво, за да се постигне ефективност и икономия от мащаба. Конкретни решения за всеки регион ще се търсят в прединвестиционните проучвания, които трябва да бъдат изработени за всяка област, за да ползва съответният регион средства за водна инфраструктура от оперативна програма "Околна среда", каза министърът.
За да е изгодно изсушаването и изгарянето на утайките, трябва пречиствателните станции да генерират достатъчно големи количества. Съоръженията в страната обаче нямат такъв капацитет, с изключение на пречиствателната станция в Кубратово, която пречиства водите на София, коментираха участници в дискусията.
За малките пречиствателни станции въобще не е икономически изгодно да имат стъпало за третиране на утайките, те би трябвало да се третират от по-големите съоръжения в областните градове, смятат ВиК инженери.