Затворете очи и започнете да си представяте. Представете си, че работите години наред и съвестно плащате данъци и осигуровки, макар че в определени моменти не харесвате как държавата се разпорежда с тях. Въпреки всичко вие продължавате да вярвате, че нещата ще се оправят. Представете си, че внасяте пари в собствена сметка години наред с все пак мъничката надеждата да ги използвате, когато дойде време за пенсия. Представете си хората около вас - роднини, близки, познати - те правят същото.
Представете си сега, че в даден момент някой решава всичките тези съвестно събирани години наред пари от хората да бъдат събрани на едно място независимо кой, колко и с каква продължителност е внасял по личната си сметка. Аргументът - "споделяне на риска от преживяване между осигурените лица". Освен всичко отпада възможността вашите роднини да наследят внасяните от вас години наред пари. Някак не звучи много справедливо, нали?
Надявам се да си го представихте добре, защото съвсем скоро може да стане факт у нас. В традиционния си стил, когато става дума за решения със значим характер - в късните часове в петък вечер, Министерство на финансите (МФ) предложи именно това. Според последната идея за изменение на Кодекса за социално осигуряване бъдещите втори пенсии от частните пенсионни фондове ще са пожизнени, но ще се изплащат от "общ пул", а не от индивидуалните партиди на осигурените. Какво точно от министерството разбират под "общ пул" не става ясно до момента. Ясно обаче е едно - в общия случай подобни действия на която и да е власт по света се наричат национализация.
Големите въпроси са два - защо МФ предлага това и защо точно сега?
Първият е с общо взето ясен отговор. Националният осигурителен институт издиша. Все по-трудно става изплащането на пенсиите от държавата в условията на застаряващо население. Изгледите обаче са още по-плашещи. Ако погледнем в малко по-дългосрочен план, този проблем е с много по-застрашителен характер, отколкото ни изглежда в момента. Според последни прогнози към 2070 г. в България, вследствие на отрицателния прираст на населението и емиграцията, ще живеят 5,1 млн. души. С това и възможностите на държавата да изплаща пенсии ще стават все по-малка.
По-интересен е отговорът на втория въпрос - защо точно сега финансовото министерство предлага подобна стъпка. В годините преди кризата от 2008 г. България имаше международната репутация на страна с нисък държавен дълг и балансиран бюджет - почти изравнени приходи и разходи. Така беше до 2012-2013 г, когато дългът на страната беше един от най-ниските в Европа въпреки тежките години на кризата. Обективно погледнато, и в момента продължава да е такъв на фона на останалите държави от Европейския съюз. Проблемът е, че за кратък период от време нарасна двойно в процентно изражение и почти тройно в номинално.
Логично реакцията на Брюксел не закъсня. Доклад от януари на Генералната дирекция по икономическите и финансови въпроси към Европейската комисия показа, че в рамките на следващите 10 години съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт може да достигне 42%. И то при допускането, че няма да има сериозни финансово-икономически сътресения, а всички правителства в този период ще следват настоящата фискална политика. За сравнение преди 2008 г. беше под 15%.
Макар че по тези въпроси не се шуми много, изглежда нещо в системата куца. По-лошото е, че никой не реагира. И по-скоро реагира по най-лесния начин - като посяга на спестяванията на хората, за да закърпва дупки в една бездънна яма с мрачно бъдеще, каквото представлява Националния осигурителен институт. Някак не звучи много справедливо, нали?
Автор на текста е Димитър Вучев, главен редактор на сайта Bloombergtv.bg