"Евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз, т. нар. Brexit, би предизвикало значителни регионални и глобални щети", предупреди във вторник Международният валутен фонд (МВФ).
За втори път в рамките на няколко месеца МВФ коригира надолу прогнозата си за ръста на световната икономика. През тази година се очаква икономическият ръст да възлезе на 3,2% вместо на досега очакваните 3,4%. В тримесечния доклад "Световни икономически прогнози" за 2017 година е заложен темп от 3,5 процента спрямо очакваните 3,6 процента преди три месеца. Дали ще бъде достигнат този растеж не е сигурно, предупреждава организацията.
Причина за това освен предложения референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз, са и някои несигурности, като слабостта на Китай или бежанската криза. "Възстановяването на световната икономика продължава, но с все по-намаляващи темпове и все по-крехък вид", казва главният икономист на МВФ Морис Обстбелф.
Фондът намали оценката си почти за всички развити икономики, както и за Русия и Латинска Америка.
За Германия МВФ понижи публикуваните през януари очаквания. Сега се очаква повишение на БВП от 1,5 на сто за тази и с 1,6 на сто за следващата година – каквито са очакванията и за цялата еврозона. С това понижението е от 0,2 и 0,1 процентни пункта.
Прогнозите включват незначителни повишения за Китай и развиваща се Азия. Икономиката на Китай ще нарасне според МВФ с 6,5 на сто през тази и с 6,3 на сто през следващата година. Досега се очакваше ръст от 6,3 и съответно 6 на сто.
Един от малкото лъчи светлина идва от Източна Европа. За България фондът предвижда ръст на икономиката от 2,3 на сто за тази и за следващата година.
За САЩ прогнозата е леко свита до 2,4 и 2,5 на сто спрямо досегашните очаквания за ръст от 2,6 на сто и през двете години.
Според МВФ като цяло рисковете пред икономиките са се увеличили значително.
"Сегашният спад в икономическите перспективи и свързаните неблагоприятни рискове изискват незабавен отговор", заяви главният икономист Обстфелд. Той настоява политиците да извършат повече разходи и реформи, които да стимулират растежа. Паричната политика в най-големите индустриални страни трябва да остане според него хлабава.
Ако инфлационните фактори се увеличат, Обстфелд пледира Европейската централна банка (ЕЦБ) да вземе допълнителни мерки. "Въпреки това паричната политика не може сама да носи тежестта на предизвикателствата", предупреждава той. По думите му централните банкери трябва да получат подкрепа - например чрез политики, насърчаващи търсенето.
Като рискове МВФ оценява факта, че на финансовите пазари може да се появят нови турбуленции, които да вкарат настроенията в порочен кръг. В много индустриализирани страни са се влошили финансовите условия въпреки спорните политики на централните банки. Неясноти идват от огромните колебания на валутните курсове, от страна на широкоразпространото нежелание да се инвестира, от страна на ниските цени на петрола и другите суровини и от страна на развитието в Китай.
Повече икономически новини четете на Investor.bg