Бизнес и синдикати на едно мнение: 700 лв. е нисък праг за един 20% данък върху корпоративни активи

Бремето върху бизнеса за ежедневния отчет какво полза за служебни и какво за лични цели ще е много голямо, коментира Димитър Бранков от БСК

Бизнесът и синдикатите са на едно мнение, че 700 лева е прекалено нисък праг, от който да започне облагането с 20% на корпоративни активи. Подобна идея е залегнала в предложението от финансовото министерство за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 29 септември 2015 министър Горанов обяви, че с т.нар. данък уикенд ще бъдат облагани недвижими имоти и автомобили. 

Нисък ли е прагът от 700 лв. за 20% ДДС върху фирмени активи?

„Ако се тръгне в тази насока, трябва много да се вдигне този праг, тъй като  става дума за много скъпи автомобили”, за жилищни и нежилищни активи, коментира в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR заместник-председателят на БСК Димитър Бранков.

Той коментира и предложението фирмите, които ще бъдат облагани с данъка, да представят методика,по която да отчитат кога активите се ползват за лични и кога за служебни цели.

„По никакъв начин предложението с методиката не може да работи”, коментира Бранков. Той поясни, че бремето за бизнеса ще е много по-голямо от това за администрацията, ако се наложи да бъде воден ежедневен отчет кога за какво се ползва даден автомобил, например. 

„Практиката на други страни и самата рамкова директива на ЕС не предвижда тази възможност, макар че се прилага чрез различни мерки и дерогации в определени страни. Виждаме разбиране в лицето на министъра на финансите по въпроса и надявам се да не бъркам”, допълни още заместник-председателят на БСК. Той също така подчерта, че в момента данъчно регистрираните по ДДС лица са над 65 хиляди.

Вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Йоанис Партениотис коментира на свой ред, че представляваната от него синдикална организация е „заела положителна позиция по целия пакет, предложен по проектозакона за Корпоративното подоходно облагане”. Той подчерта, че представеното на 29 септември предложение на Тристранния съвет е добра стъпка в правилната посока, като уточни, че трябва да се помисли „за някакъв праг, който да отговаря на реалностите”. 

Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков посочи, че в рамките на цитираното заседанието на Тристранния съвет нса били обсъдени три въпроса:

• Първо- Пакет от данъчни закони 
• Второ - Наредбата за издаване  на разрешения за работа на чужденци, т.нар. Синя карта, която дава възможност граждани на трети страни извън ЕС  да работят в България в сектора на т.нар. висококвалифицирана заетост
• Трето - Възможността за държавните служители да действа същото право, каквото има в частния сектор, например при настъпване време за пенсиониране или когато лицето се възползва от правото за пенсиониране, работодателят да може да ги освобождава.

Предложенията за промени по издаването на Синя карта

Бранков поясни, че промените по отношение на т.нар. Синя карта включват отпадане т.нар. пазарен тест. Или 15 дни преди заемане на длъжността от чужденец със Синя карта, тя да бъде обявена, и ако няма българин кандидат за позицията, да се пристъпи към наемането на гражданина от страната извън ЕС. 

От думите на Бранков стана ясно, че сега се предлагат списъци за позициите, които да се гледат в два съвета- по Насърчаване на заетост и по Трудова миграция. Той допълни, че висококвалифицирана заетост се дефинира много широко: „Това могат да бъдат и хора със средно образование и професионален опит, придобит за няколко години”, и „който за съжаление образованието на младите хора у нас не дава”. 

Вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Йоанис Партениотис призова  усилията да бъдат насочени към ангажиране на българите в страна, преди да бъдат търсени граждани на трети страни за работа чрез Синя карта.

„Да погледнем как да ангажираме българите в България, а не да търсим хора от трети страни. Този дисбаланс се получава, защото в България за последните 25 години няма държавна, национална политика, която да обхваща образователната политика с тази на заетостта. И бизнесът има не малка вина за това”, коментира той, давайки за пример закриването на центровете за професионално образование в началото на прехода.