Към края на годината е възможно преизпълнението над планираните приходи да достигне 1% от БВП, което е около 800 млн. лева. Това заявява министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за в. „Капитал". По думите му 90% от повечето постъпления са от по-добрата събираемост, тъй като структурата на бюджета не предполага да бъдат събирани толкова приходи и те реално се взимат от сивия сектор.
Най-голям ръст в събираемостта на приходите министърът отчита при ДДС, като очакванията му са те да надминат 1 млрд. лв. спрямо 2014г. Номиналният ръст на акциза към 19 август е 315 млн. лв., или 12% номинално повече. Въпреки сериозния номинален ръст на приходите от акциз министър Горанов посочва:
"За съжаление не можем да се похвалим с напълно автоматичен контрол, но стратегията е да вървим в тази посока и да намалим човешкия фактор при контрола на акцизните стоки."
Според данните от първите две тримесечия икономиката се развива по-добре спрямо първоначалните прогнози, при които е планиран бюджетът и очакванията са тенденцията да се задържи, посочи министър Горанов.
"Един растеж около 2% според мен е реалистичен за 2015 г." - уверен е той.
Сам по себе си обаче бюджетът не е панацея за постигане на по-висок икономически растеж - без необходимите реформи няма как да бъдат достигнати темповете на растеж в държавите, които си решават по много по-рационален и прагматичен начин структурните дисбаланси, допълни финансовият министър.
"За мен е много важно максимално бързо да консолидираме дефицита. Ще настоявам всеки лев отгоре да отива за свиване на дефицита и намаляване на дълга." - коментира финансовият министър.
Според него проблемите до края на годината са основно в две направления. От една страна, окончателното приключване на стария програмен период до края на 2015 г. би могло да ангажира допълнителен ресурс за авансово плащане, за да могат инвестиционните разходи по отделните програми да бъдат възстановени през следващите години от Брюксел.
От друга, определени министерства не взимат предвидените в закона мерки да се вместят в бюджетите си и това вероятно ще създаде проблеми в края на годината.
Владислав Горанов коментира и актуалния въпрос за актуализация на бюджета на НЗОК:
"Полагаме много усилия да не се наложи. Част от мерките, за съжаление, се взеха на късен етап. Но имам уверението на здравния министър и на управителя на НЗОК, че няма да се стигне до такова нещо. Не съм склонен ежегодно системата да генерира дефицити, а нивото на разходите да расте с по 10-15% на година." - посочи Горанов.
Помолен за оценка на българския кредитен пазар в контекста на ситуацията в Гърция, министърът на финансите е на мнение, че неблагополучията в гръцката страна влияят на общия климат, но нямат пряко отражение върху българската банкова система, най-малко защото мерките по отношение на българските банки с гръцки собственици, предприети през 2014 г., са минимизирали рисковете от внасяне на несигурност. Той не изключва възможността до няколко години, освен консолидация между самите гръцки банки, да се наблюдава и продажба на бизнеса им на територията на България.
По отношение на работата на правителството за влизане в еврозоната и единния банков надзор, министърът уточнява, че единният банков надзор изисква задължителна оценка на качеството на активите, за да бъде допусната в него страна, която не е във валутния съюз.
"Добре ще е да влезем в еврозоната, защото предимствата са много повече от недостатъците и рисковете. Трябва да бързаме максимално, колкото ни позволява изпълнението на формалните критерии." - е позицията на министър Горанов, предаде финансовото министерство.