Обикновено на финансовите пазари не се говори за Казахстан. И все пак именно от тази централно азиатска страна дойде поредният шок за глобалната валутна търговия.
Миналия четвъртък местната валута, тенге, изгуби 22% от стойността си, след като Казахстан се отказа да контролира валутния си курс. И това илюстрира трудните решения, пред които е изправена централната банка на страната, защото само ден по-рано те полагаха усилия, за да не позволят подобно обезценяване.
Това беше и сигнал към инвеститорите, че за развиващите се страни вече е прекалено скъпо да защитават валутите си. Виетнам също девалвира своя донг, докато валути със свободно плаващ курс като южноафриканския ранд и турската лира също разшириха загубите си.
Причината за тази вълна от девалвации беше решението на Китай от 11 август да девалвира юана, с което притесни конкурентите си на експортните пазари.
Това допълнително усложни положението на развиващите се пазари, които вече бяха притеснени от предстоящото повишаване на лихвите в САЩ и ниските цени на петрола.
Някои страни като бившите съветски републики изпитват и допълнителни проблеми, тъй като слабата рубла ги поставя в неизгодна позиция при търговията им с Русия.
Ето и 10-те най-притиснати от тези фактори валути в света според Bloomberg:
Саудитският реал: Със своите резерви от 672 милиарда долара Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, има достатъчно муниции да задържи валутния си борд, се казва в анализ на Deutsche Bank.
Въпреки това трейдъри залагат, че валутният режим на страната ще пропадне на фона на достигналите 7-годишно дъно цени на петрола.
Фючърсните договори, които трейдърите използват, за да заложат на или да хеджират срещу бъдеща промяна на курса, са на най-ниското ниво от 2003 и предричат, че реалът ще поевтинее с 1% през следващите 12 месеца.
Туркменистанският манат: Тази изнасяща петрол страна с тесни икономически връзки с Русия девалвира валутата си през януари с 19%. Базираната в Стокхолм SEB AB прогнозира нова девалвация с още 20% през следващите 6 месеца.
Таджикистанският сомони: Страната има близки връзки с Казахстан, с който осъществява 11% от търговията си. SEB очакват валутата на страната да се обезцени с между 10 и 20%.
Арменският драм: Валутата е изгубила 15% през последните 12 месеца в сравнение със спада от над 46% при рублата. Една четвърт от търговията на страната е с Русия.
Киргизстанският сом: По-слабото тенге ще окаже натиск върху сома, заради връзките на страната с Казахстан, се казва в анализ на BMI Research.
Египетската лира: От Арабската пролет през 2011 инвеститорите в страната имат ограничен достъп до чуждестранна валута. Трейдърите залагат, че египетската лира ще се обезцени с около 22% през следващите 12 месеца.
Турската лира: Това е една от най-слабо представящите се валути, след като Китай девалвира юана на 11 август. Ескалацията на политическото насилие и вероятността за нови избори също оказват влияние.
Нигерийската найра: Регулаторите в тази изнасяща петрол страна се опитват да задържат курса на валутата на нива, които според повечето анализатори са твърде високи. Търговията с фючърси предполага, че валутата ще се обезцени с над 20% спрямо долара през следващата година.
Ганайското цеди: Това също е страна износителка на петрол, въпреки че основните й проблеми са свързани с фискални дисбаланси, нарастваща инфлация и увеличаващи се дългове.
Замбийската квача: Страната има голяма експозиция към Китай, тъй като медта представлява 70% от износа й.
Малайзийският рингит: През последните дни валутата достигна 17 годишно дъно, а валутните резерви на страната паднаха под границата от 100 милиарда долара за първи път от 2010.