Кристалина Георгиева: Голяма част от икономическия растеж у нас идва от средства от ЕС

Важно е да видим какво пречи на парите да тръгнат към България, коментира заместник-председателят на ЕК

Голяма част от икономическия растеж у нас идва от европейския бюджет, коментира пред БНТ заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева. Тя допълни, че добрата усвояемост на евросредства е похвална, но трябва да се търсят и други източници на инвестиции. По думите й привличането на инвестиции не е въпрос само на пари, но и на установяване на административните и законодателни пречки.

„Ние осъзнаваме, че е важно да видим какво пречи на това парите да тръгнат към  България”, коментира Георгиева, подчертавайки, че разговори по темата са водени, както с вицепремиерите Ивайло Калфин и Томислав Дончев, така и с други представители на управляващите.

Георгиева коментира и темата за разработване на публично-частен инвестиционен фонд за България по подобие на плана Юнкер с думите, че  има области, където инвестициите са благоприятни. За пример тя посочи проект за газифициране с термални води в Златоград. – „Това е много подходящо за инвестиране с пари от план като този на Юнкер”, коментира Георгиева и подчертава, че други такива сфери са биологичното земеделие, развитието на технологичните стартъпи у нас и т.н.

„Няма да кажа – ето това трябва да правим, но със сигурност трябва да се използват механизмите, които днес разработваме”, коментира българският еврокомисар.

Георгиева призна още, че ‘инвестиционната среда не е това, което трябва да бъде”. В тази връзка тя изтъкна отсъствието на възможност „един малък предприемач да фалира и пак да започне”. – „У нас фалитът е срамно нещо и той на практика вади предприемаческия дух извън полето на икономиката”, коментира еврокомисарят, подчертавайки, че ЕС има програма за второ начало за подобни предприемачи.

„Инвеститорите много се оплакват, че много бавно законодателно се решават проблемите”, коментира Георгиева и призова при съмнения за корупция да се подават сигнали директно Европейската служба за разследване на корупционни практики – ОЛАФ. В посока на намаляване на корупцията Георгиева изтъкна още, че се работи с българското правителство по програма за прозрачност и в посока на опростяване на правилата по кандидатстване и усвояване на евросредствата.

Георгиева коментира и, че е много добре, че съдебната реформа получава силна обществена подкрепа и че има силен обществен натиск за осъществяването й.

Заместник-председателят на ЕК коментира и започналото обсъждане на бюджета на ЕС за 2016. Тя подчерта, че има два ключови момента при разпределянето на средствата от 144 млрд. евро за следващата година. На първо място се увеличават средства за ключови приоритетни сфери или "парите следват приоритети". За пример тя посочи увеличаването на средствата за подпомагане на конкурентоспособността, за програми като Еразъм и т.н.

„В новия бюджет увеличаваме използването на бюджета като катализатор на частните инвестиции, използването на финансовите инструменти  повече. Стига вече сме наливали пари в грантове,” изтъкна още Георгиева.

Тя посочи още, че „България е най-големият нетен бенефициент от евробюджета”, допълвайки че за следващите 7 години очакваме 32 млрд. да влязат в българската икономика”. Георгиева поздрави всички, които работят по европейските програми у нас, изтъквайки че тази година сме на път да се наредим на първите места по усвояване. По думите й през следващата година ще станем свидетели на усвояването на средства не само по големи проекти като магистралите, но по малки, свързани с енергоефективност,  общините,  развитието на селските райони и т.н.

Като голямо предизвикателство за Европа Георгиева изтъкна справянето с бежанския поток. Тя посочи, че вече са отпуснати 2.4 млрд. евро за справяне с проблема. От тях 72 млн. са заделени за България. По думите й страната ни ще има нужда от допълнително средства за справяне с бежанския проблем, но и че е важно да осъзнае как да използва възможностите за максимално добро усвояване.

По повод гръцката криза Георгиева посочи, че е разписан план за отпускане на средствата от третата спасителна програма за южната ни съседка в размер от 86 млрд. евро стъпка по стъпка.

„До есента трябва да видим как ще реализира реформите Гърция”, коментира еврокомисарят, изтъквайки че сред тях е приватизация на държавна собственост за 50 млрд. евро или 10 пъти повече от приватизирането досега за последните години. Сред другите мерки са увеличаване на прозрачността, пенсионна реформа и т.н. – „ Те са разписани във времето по етапи- да направи стъпка и да получи пари. Много пречи на Европа това, че периодично трябва да използване решаването на гръцката криза”, коментира още Георгиева.

Относно притесненията за отражение на случващото се в южната ни съседка върху България, еврокомисарят коментира: „Ние имаме наша вътрешна икономическа стабилност. Имаше бързи мерки да се стабилизира  банковата система, ако нещата тръгнат зле в Гърция. Гърция не представлява икономически голям риск, нито за България, нито за Европа, но не знае какви ще са последиците от едно излизане от еврозоната”, коментира още Георгиева.