Анна, един от най-интригуващите въпроси във всичко това е, за разлика от случая с Olympus, кой е човекът, който разкри историята?
Анна Китанака: Да, точно така. Това е въпросът, който се питаме и ние, кой е този човек? В случай като този става въпрос за систематичен проблем с мениджмънта.
Структурата в компанията е силно йерархична и по-ниско стоящите служителите е трябвало стриктно да се съобразяват с това.
Може да предположим, че някой от по-младите служители е решил да проговори, но в същото време не трябва да забравяме и усещането за страх.
Това е култура, в която трябва да се подчинявате и да отговаряте пред висшестоящия мениджмънт и за това е много трудно да говорите срещу шефовете си.
Така че си задаваме въпроса, какъв е проблемът в Япония, където хората са с нагласата, че не могат да говорят за това, което се случва, за това, което виждат че е неетично в компанията, в която работят.
Всъщност в Япония има закон защитаващ тези, които разкриват подобни нарушения. Той влезе в сила преди около 10 години.
И заради наличието на този закон адвокат на Clifford Chance ни каза - знаете ли има закон, който защитава тези хора. Ако те искат да говорят, могат да го направят и те ще са в безопасност.
Въпреки това в Япония това е по-скоро културен проблем. Други експерти по право ни казват, че този закон всъщност няма особена тежест.
Ако наистина говорите срещу компанията си, вие може да бъдете уволнен или пък да ви понижат в длъжност и да ви намалят заплатата.
След което трябва да съдите компанията си и шефовете си, трябва да си намерите адвокати.
Цялата процедура просто не е практична, тя няма да помогне на тези, които разкриват нередностите.
Така че има проблем в Япония, при който много хора чувстват, че не могат да тръгнат срещу шефа си и не могат да разкрият чувствителна информация.
Ана, Шинзо Абе вдигна много шум около всичко това. Той обаче прави ли нещо, за да промени това далеч не прозрачно корпоративно управление в Япония? И как всъщност го прави?
Анна Китанака: Има неща, които са записани в насоките за корпоративно управление. Има клаузи за тези, които искат да разкрият нередности и за това, как компаниите трябва да защитават служителите, които искат да говорят.
Разбира се, има и други мерки, които те искат да приложат, като например на членовете на борда на директорите да бъде гарантирана повече независимост.
Но дали това на практика ще проработи, дори да имаме всички тези правила, дали тази култура наистина ще се промени?
Това ще отнеме много време да се промени всичко това, което се случва в Япония. Така че Абе, правителството и Токийската фондова борса се опитват да задвижат нещата, но за да видим някаква промяна, при която хората имат смелостта да не се страхуват от шефовете си, това вероятно ще отнеме доста повече време.