Том Плейт, университет Loyola Marymount коментира визитата на делегация от Виетнам във Вашингтон и как могат да се развият отношенията със САЩ.
Обама нарече трудни отношенията с Виетнам. Той ги подценява, нали?
Така е. Америка има къса памет, затова няма да е така трудно. Ще бъде трудно за някои анти-комунистически настроени виетнамци, особено в Южна Калифорния, да преглътнат това. Но мисля, че самият Китай улесни нещата като демонстрира най-лошата депломация, която съм виждал от дълги години.
И ето на, двете бивши враждуващи страни от войната, при която загинаха 60 хиляди американски войници сега работят добре.
Ще се върнем към динамиката от Китай в цялата ситуация, но Виетнам е рана, която кърви в умовете на американците. Как мислите? Ако сравним с други конфликти, този е по-дълбок, нали?
Да и не. Това не е анти-виетнамска рана. Това е рана в националната мъдрост и решения. Но няма виетнамска омраза, както при турците и арменците или нещо подобно. Това е просто тъпа рана. И ще видим след 15-20г. как иракската инвазия на президента Буш изглежда в душата на американците.
Ние трябва да живеем с всички тези войници, които се върнаха в ужасно състояние.
Да говорим и за Китай, защото неговият възход вероятно оставя и Ханой, и Вашингтон в необходимост един от друг, както никога досега.
От виетнамска гледна точка, те поставят на масата своя залог. И фактът, че самият секретар на партията дойде от Ханой е много символично. Не външният министър, не президентът, а секретарят на партията. Защото в Ханой има разрив между - да го кажем опростено - тези, които наричаме "пуристи" и другите, които може би са "реформисти". Това е поколенчески въпрос.
По-младите искат промени, искат да излязат извън социализма с китайски характеристики и да тръгнат към социализъм с вражески характеристики. И най-вече икономиката да поеме напред. Така че за про-китайския секретар на партията, да отиде във Вашингтон, да бъде видян в Овалния кабинет - това е нещо много значимо.
Виетнам ще залага. Защото те пратиха партийния секретар, което означава, че Пекин ще бъде напълно информиран, дума по дума, нюанс по нюанс какво става във Вашингтон, какво е казано, какво е договорено. Този тип начин на залагане.
Същевременно това означава и определено поемане напред. Както каза един прочут дипломат - нямаме вечни приятели и врагове, имаме само вечни интереси. Сега е в интерес на Виетнам да се увери, че няма да остане сам. Спомнете си през 1979, по време на граничните инциденти, както бяха наричани - китайците всъщност използваха американски разузнавателни данни.
И Виетнам не иска това да се повтори. Така че това е опит да си подпишат гаранционната полица с Вашингтон, че ако се появи някакъв военен конфликт, те няма да станат обект на разузнавателно проучване, както през 1979.
Днес лорд Палмърс каза, че трябва да следим не външната политика на една страна, а търговската й политика. В каква степен това се диктува от икономически императив?
Мисля, че икономиката е в основата. Аз бях първият американски колумнист, който призова Клинтън да разчупи леда с Виетнам. И той го направи. Но икономиката винаги е водеща. Но накрая политиката триумфира. И тук имаме геополитически тласък от страна на Китай. Личното ми мнение е, че това не е така страшно, както се очаква.
Но се придружава от най-лошата дипломация на Китай, която съм виждал. Техните публични отношения изостават далеч зад начина, по който мислят за икономиката.
Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
LIVE
