В резултат на гръцката криза в дългосрочен аспект у нас вероятно ще преобладават негативните ефекти на пазара на труда. Това коментира в Сутрешния блок на Bulgaria On Air Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК). Той обаче уточни, че засега няма доказателства да има опасения за връщане на около 150 хиляди българи, работещи в южната ни съседка.
Бранков припомни, че преди няколко години подобни опасения имаше и за връщане на сънародници от Испания, което обаче не се случи. Експертът обясни, че огромната част от българите, работещи в южната част на Европа, заемат работни места, които дори в криза не са предпочитани от местните граждани.
Пазарът на труда у нас от 25 години има загуба на работни места, имаме проблеми и с трудовото законодателство, с това, че се отказахме от големи инфраструктурни проекти, което се отрази негативно и върху работните места. Регулаторната тежест също ограничава възможностите да се генерира добавена стойност и да се създават нови работни места, отбеляза Бранков.
Дияна Найденова от КНСБ коментира, че и международните фактори влияят на нашия трудов пазар, но имаме преди всичко много неуредици у нас в законодателството. Тя отчете, че в много райони на страната с висока безработица хората продължават да разчитат на субсидирана заетост, което е форма на социално подпомагане и кметовете са работодатели, което не е редно да се случва, каза тя.
По отношение на липсата на мотивация у младежите у нас да учат и да работят заместник-председателят на БСК каза, че тя трябва да мине през задължителното обучение до 16-годишна възраст и през въвеждането на дуалното обучение поне от 15-годишна възраст. Според него са нужни и мерки за предотвратяването на ранното отпадане от училище.