Ефект от случващото се в Гърция върху България ще има, коментира пред БНТ вицепремиерът по европейските въпроси и икономическата политика Томислав Дончев. По думите му отражението може да е положително и отрицателно в зависимост от сценариите, които се развият, „а сценариите са много”.
„Да напомня, че точно същото нещо, фалитът на държава или нещо подобно в държава, която е член на еврозоната – такова нещо не е имало никога. Така че, нямаме преки аналози, когато коментираме ситуацията там,” коментира Дончев, цитиран от агенция Фокус. – „Ще има, така наречения негативен трансграничен ефект, когато икономиката на съседна държава страда. Това се усеща по икономиката и на България, още повече, че имаме относително интензивен стокообмен. В интерес на истината би имало и положително въздействие вследствие миграцията на бизнес и на компании тук заради отличните данъчни ставки и по-стабилната среда. Предполагам положителни и негативния ефект биха се осреднили и ефектът, може би, надявам се би бил някъде около 0”, коментира Дончев.
Той отбеляза още, че на макро или „поне на европейско ниво” следва да се следят няколко тенденции около случващото се в Гърция. По думите му примерът, който СИРИЗА дава, би могъл да бъде последван или не от други подобни формации в Европа. – „Най-ярък пример е „Подемос“ в Испания. Партия с абсолютно същия профил на обещание на заявки. В този смисъл реакциите на европейските институции по отношение на случващото се в Гърция би могло да обуздае подобна лява вълна в други държави-членки или би им дало кураж, ако да кажем някои от кредиторите прояви готовност да преговаря или да прави отстъпки, това е едно”, коментира Дончев.
Втората линия, която по думите му е по-важна, е свързана с разликите между европейските страни по линиите север-юг, изток-запад. – „Те са много по-силни от разликата стари-нови държави-членки. Имаме два клуба държави. Това са така наречените нетни донори и нетни бенефициенти. Едните държави дават много повече в бюджета на Европейския съюз, отколкото получават. Типичен пример е една Германия, една Холандия и т. н. Другите са държавите бенефициенти, които получават много повече от ЕС, отколкото плащат в бюджета”, коментира вицепремиерът. Той подчерта, че през последните години напрежението от гражданите на страните „нетни донори” расте, тъй като те все по-често задават въпроси за ефектите от осигуряваните от тях средства за ЕС.
Случващото се в този контекст по думите му ще има значение не само за спасителния план на Гърция, но и за отделянето на средства за кохезионна политика, от която идват средства от еврофондовете и в България, включително.