Бизнесът нямал готовност да приложи дуалното обучение

Бизнесът нямал готовност да приложи дуалното обучение

изнесът все още не е готов да реализира на практика т. нар. дуално обучение. Това е основният извод на Българската стопанска камара (БСК), направен след анкета за потребностите и нагласите за въвеждане на обучението чрез работа в България, предава Investor.bg.

Анкетата е направена сред собственици и мениджъри на предприятия и педагогическия персонал на професионалните гимназии. В анкетата са участвали 120 професионални гимназии от 11 области в България и 207 работодатели.

Според данните от проучването макар дуалното обучение да се посочва като „панацея“ за разрешаване на проблемите в професионалното образование, в детайли за него са информирани само малко над 18% от работодателите и към 32% от средните професионални училища. Цели 22% от предприятията и над 4% от професионалните гимназии изобщо не са запознати с тази система.

Педагозите са доста скептични към скорошното въвеждане на обучението чрез работа. Две трети от тях посочват като основна пречка за това незаинтересоваността на работодателите. Почти толкова очакват проблеми с финансирането на тази нова образователна форма. Повече от половината виждат дефицити в нормативната уредба. Почти всеки втори е песимист поради липса на мотивация у учениците, посочи Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК.

Мениджърите поставят акцент върху недостатъците в нормативната уредба и липсата на мотивация сред младите хора. Тревожат ги също финансовите проблеми и липсата на опит при въвеждането на дуалното обучение. Едва 23% от работодателите обаче смятат, че бизнесът не е заинтересован.

Резултатите от анкетното проучване очертават и няколко основни тенденции на пазара на труда. Сред тях е задълбочаването на диспропорцията между търсене и предлагане на квалификация. Работодателите изпитват сериозни затруднения с намирането на специалисти със средно образование и квалификация, подчертават от БСК.

Изследването откроява над 200 дефицитни професии и длъжности. Това са нискоквалифицирани и квалифицирани работници, техници, монтьори, оператори на машини и съоръжения и др. Най-остър недостиг има в строителството, химическата промишленост, металургията, машиностроенето, информационните технологии, енергетиката, транспорта, хранително-вкусовата и питейната промишленост, мебелната промишленост, търговията, туризма.

Всеки втори работодател е неудовлетворен от нивото на общите бизнес познания, техническите и технологичните знания и неуменията за работа с конкретни машини, съоръжения, инструменти и прибори за измерване. Всеки втори или трети работодател твърди, че на младите специалисти липсват основни меки умения, като трудова и технологична дисциплина (47,3%); отговорност и ангажираност (37,2%); желание за продължаващо професионално усъвършенстване (35%); организираност и лична ефективност (34%).

От БСК изтъкват, че въвеждането на дуалното обучение изисква целенасочена подготовка в предприятията и обезпечаване на специфични условия за обучение чрез работа. Най-важното според 82% от анкетираните работодатели е осигуряването на квалифицирани наставници, които да провеждат практическото обучение на работното място. Работодателите (97%) и педагозите (92%) са единодушни, че предприятията трябва да участват в изготвянето на учебните планове и програми, по които да се извършва дуалното обучение.

Работодателите очакват държавата да стимулира старта на процеса, като финансира основните възнаграждения на обучаващите се чрез работа (73%), разходите за осигуровки на обучаващите се (41%) и като предостави данъчни облекчения за предприятията, включили се в системата за дуално обучение (41%).

Необходима е широка разяснителна кампания за положителните елементи в дуалното обучение, убедени са и двете страни, участвали в проучването.

БСК предлага да се предоставя предварителна информация на родителите и децата за състоянието и перспективите на предприятията, участващи в системата; да се публикуват в интернет списъци на предприятията и търсените от тях професии. Полезно е да бъдат изградени областни и национален портал с информация за действащите фирми, кадровата им обезпеченост и прогнозна потребност от технически кадри за период от поне 5 години напред. Важно е да се въведе кариерно ориентиране на децата още от първи клас. Настоява се също за създаване на ясна и ефективна система за кариерно развитие на учениците в бъдеще с цел повишаване на тяхната мотивация за усвояване на съответната професия.

Работодатели и педагози смятат, че е добре въвеждането на дуалното обучение да стартира пилотно само с професии и специалности, за които има условия в дадения регион. Категорично се настоява за прекратяване на тенденцията на закриване на паралелки и професионални гимназии, както и за въвеждане на защитени от държавата професии.