2050: Китай ще изпревари САЩ, а Индонезия - Япония

Икономистите обичат да определят пътя на развитие и именно с това се занимават отделите за икономически проучвания тук.

Има обаче някои доста интересни заключения и те не са тотално отвъд реалността.

Очевидно виждаме надигащото се китайско чудовище. Не е трудно да повярваме, че те безапелационно ще задминат всички останали. Но е интересно да погледнем страни като Мексико, чието влияние нараства все повече и повече.

Саймън Кенеди: Абсолютно, тези развиващи се пазари, всички те имат страхотен потенциал. Мексико заради късмета да се намира толкова близо до САЩ.

Там перспективите са по-добри. И Китай, просто ако погледнем, колко е голям, колко продуктивен може да бъде,  какъв неизползван капацитет има в момента.

Демографските тенденции се подобряват. За всичко това дори не сме говорили преди 10-15 години, а сега Китай се движи напред.

Важното нещо, което не трябва да забравяме, е, че дори според тази прогноза през 2050 доходите на глава от населението в Китай ще са два пъти по-ниски от тези в САЩ.

Така че те ще останат бедна страна, макар голяма и бързо растяща.

Саймън, кажи какво мислиш за перспективите пред Китай в сравнение с тези пред Индия? През последните 10 години всички коментираха, че Индия има това страхотно демографско предимство, защото очевидно в Китай имаме тази политика за едно дете. Те ще разполагат с все по-малка и по малка работна сила в бъдеще. Как виждаш нещата?

Саймън Кенеди: Очевидно до преди няколко години Китай беше голямата звезда и сега те са изместени от Индия. Определено последните тенденции в Индия са добри.

Те имат ново правителство. Говорят за справяне с бюрокрацията и корупцията. И това може да помогне на Индия, която отдавна е критикувана за тромавата си бюрокрация.

Икономиката на Китай от друга страна напоследък се забавя. Тя все още расте със 7%, може би малко по-малко, но вероятно не с двуцифрените темпове, които наблюдавахме преди няколко години.

Така че определено инерцията сега е на страната на Индия.

За Русия, подразделението за икономически разследвания е доста скептично по отношение на опитите на Владимир Путин да разшири границите им. Предполагам, че те не смятат, че той ще стигне много по-далеч.

Саймън Кенеди: Мисля, че Русия, и повечето икономисти ще се съгласят, самата тя вероятно е най-лошия си враг.

Те излязоха от Студената война с голям потенциал, потенциал в известна степен очевидно свързан с петрола, чиято цена е малко извън техния контрол.

Сега те са обект на международни санкции. Това са неща, които ако бъдещето се окаже безоблачно, ще са само премигване в картината на икономическия им растеж, но определено в момента не виждаме изход от ситуацията.

Това е едно от нещата, които ми се струват особено трудни за прогнозиране, особено за 35 години напред. Икономистите не знаят, каква ще се цената на петрола следващата година, така че…

Саймън, какво мислиш за темповете на растеж , които прогнозирате.

Саймън Кенеди: Това е сложният момент с тези прогнози. Джим О’Нийл от Goldman Sachs би казал, че той никога не е твърдял, че растежът на страните от групата BRICS ще е права линия към небето.

Това ще е волатилен път, възходи и спадове, докато те стигнат тези нива, които той предвиждаше.

Бих казал, че авторите на изследването биха коментирали същото, че това е прогноза, базирана на тенденции, всяка от които може да бъде нарушена от външни или вътрешни сътресения, както е в случая с Русия.

Ок, Саймън, благодаря ти много, че се присъедини към нас. Саймън Кенеди, главен международен икономически кореспондент на Bloomberg.