Трябва да бъде засилен контролът върху банковия надзор в Българската народна банка (БНБ), който сега е една затворена система. Това каза пред БНР бившият вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски и дългогодишен експерт в БНБ Даниела Бобева, предава Investor.bg.
Във връзка с подадената оставка от управителя на БНБ Иван Искров, но считано от 10 юли, тя коментира: „Разклатеното доверие в БНБ е проблем, защото регулаторните органи в банковия сектор трябва да се ползват с високо доверие сред обществото, в противен случай те не могат да извършват функциите си“. И допълни, че заради кризата в КТБ през последната година банковият надзор и БНБ са работили много активно, за да се види къде са грешките.
Даниела Бобева припомни, че от октомври у нас започна работа екип на Международния валутен фонд, който оценява банковия надзор. „Очакваме много скоро да излезе докладът, в който ще се каже какви са били проблемите и пропуските в банковия надзор. Там обаче ще се дадат и конкретни препоръки. Затова мисля, че на следващия управител и на подуправителя по „Банков надзор“, ще бъде доста лесно да се справят с проблемите“, каза бившият вицепремиер.
Тя допълни, че сегашният модел за надзора е на МВФ и е въведен през 1997 г. по време на служебния кабинет на Стефан Софиянски. ,“Ние не сме го измислили. Това беше един добър модел и той работеше 18 години успешно. През тези години няма нито един фалит на банка и напрежение в банковата система“, допълни тя.
Бобева обясни, че "Банков надзор" е затворена институция в самата БНБ и въпреки че тя е била директор 11 години в банката, не е имала информация за това какво се случва с банките у нас и как се надзирават, кои са екипите и как го правят.
„Това е една изключително затворена система и може би от това идва и един от основните проблеми. Необходимо е да има ясна система за отговорност, защото независимостта и затвореността е едната страна. Но когато настъпят проблеми, данъкоплатците плащат за това. Може би е наложително да бъде създадена една много по-стриктна система за контрол в надзора“, предложи тя.
За идеите да се носи колективна отговорност бившият вицепремиер коментира, че този сценарий е игран, докато Тодор Вълчев е бил управител на БНБ (1991 – 1996).
„Колективната отговорност означава безотговорност. По-скоро трябва да има контрол върху изпълнението на функциите в надзора, отколкото да се въвеждат колективни отговорности“, смята тя.
„Това, което предлагат управляващите, е комбинация от по-засилен контрол на УС върху дейността на надзора и по-ясни линии на отговорност и проверки.
Съгласна съм, че не може едно лице да носи цялата отговорност за всичко, което се случва в надзора“, допълни Бобева. Тя уточни, че предложенията на номинираните кандидати за управител на БНБ ще придобият конкретика, когато излезе докладът на МВФ.
Запитана как е възможно години наред една банка да предава фалшиви отчети, тя каза, че самият надзор трябва да даде отговор на тези въпроси.
На въпрос дали един месец отсрочка за цената на тока ще реши проблема в енергетиката, тя каза, че и в този сектор трябва да се направи външен одит.
„Енергетиката не се управлява добре, това е дебалансиран сектор с огромни разходи и трябва много сериозно да се преструктурира. Има дружества с огромни печалби и огромни загуби. Това е огромна яма, в която потъват парите на потребителите. За бизнеса всяка промяна на цената на тока ще се отрази много сериозно на конкурентоспособността на българските компании, които и без това са в стрес заради глобалната ситуация“, допълни Даниела Бобева.