Ханс Никълс: Не бих нарекъл това изненадваща среща, защото това не е изненада и не бих я нарекъл тайна среща, защото научихме за нея. Това обаче е извънредна среща.
На нея присъстваха Марио Драги, Кристин Лагард, господин Юнкер от ЕС, както и германският канцлер мадам Меркел и господин Оланд.
Петимата се събраха, за да се опитат да изготвят обща позиция, която да представят на Гърция в определен момент.
И аз неискам да използвам думата ултиматум. Това би било прекалено. Те просто искат да направят последно, най-добро предложение.
Може да спорим каква е разликата между ултиматум и най-добро последно предложение.
Именно това те искат да представят на господин Ципрас - една унифицирана позиция.
Всъщност имаме много оскъдна информация за това, което се е случило на срещата. Ето какво обявиха.
Петимата лидери, цитирам, се съгласиха, че работата трябва да продължи с още по-голяма настойчивост.
Те посочват, че през последните дни са били в много тясна връзка и че ще продължат разговорите през следващите дни.
Идеята, че преговорите могат да са още по-интензивни изглежда малко обща, защото поне според нас, те и сега са такива.
Може би те ще отделят малко повече време за тези извънредни разговори. Незнам дали срещата дори може да се нарече извънредна, защото може би те са знаели за нея от месеци.
Това, което ни липсва са подробности. Незнаем, какво са вечеряли. След подобни срещи обикновено разбираме, какво за хапнали и пийнали. Срещата е приключила в 11,30 или полунощ.
Ханс Никълс: Наистина щеше да е добре да имаме виненото им меню. Срещата наистина продължи до късно.
Ние всички сме виждали решения, взимани в последния момент, а сега имаме най-малко едно плащане, което е на 5 юни.
Има един много централен фактор – американците дойдоха и казаха ние сме притеснени, Фед казаха, че са притеснени. Това е сцена от световния политически театър –всички бързаме да се съберем и да изготвим предложение, за да покажем на света, че след 5 месеца разтягане на локуми всъщност можем да решим нещо заедно.
Ханс Никълс: Може би защото баща ми е американец, но винаги си мисля, не ме карайте да прекрачвам тази граница.
Това беше посланието на Джак Лу в Дрезден. Той каза, че трябва да се захванем с проблема сериозно още сега или.. или всъщност какво? Каква е заплахата?
Говорихме за това малко по-рано. Има ли истинска опасност от разпространение на кризата?
Няма сигнали за подобна опасност - поне не и при лихвите по испанските и италианските облигации.
Ако опасността от разпространение на кризата не е реална, аргументите на Гърция ще отслабнат.
Започваме да чуваме това все по-честно. Тази теза на финансовото министерство в Берлин, че една евентуална криза може да бъде овладяна и че това е просто гръцки проблем.
Имахме смесени реакции по въпроса от нашите гости. Един гост вчера каза, че историята е напълно периферна и че няма да ни се отрази особено. Друг гост, с който ще разговаряме по-късно, той също казва, че заплахата за неговите инвестиции не е толкова голяма и че това, което прави Фед е много по-важно.
Но от друга страна ти беше на срещата на Г-7 миналата седмица и хора коментираха - това няма ли да е нов Lehman Brothers? Светът обаче сега е много различно място. Имахме програма за вливане на ликвидност, включително от страна на Европейската централна банка. Така че това, което прави ЕЦБ, в голяма степен неутрализира опасността.
Ханс Никълс: Изглежда че икономистите, като Лари Самърс са притеснени, което е странно, защото икономистите харесват експериментите.
Те обаче казват – неискаме този експеримент – това е мнение на централни банкери – германски централни банкери.
Според тях това е експеримент, който не може да си позволим. Историята е прекалено голяма – или ще се получи или не и ние неискаме да вземем грешното решение.
За сега обаче неизглежда да имаме политическо съгласие.