Политиците трябва да внимават кого избират за управител на БНБ. Ролята им при избора е безусловна, но в бъдеще трябва да се разграничат от работата му и да оставят БНБ да действа независимо. Това коментира изпълнителният директор на Уникредит Булбанк и бивш председател на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян в предаването Денят ON AIR с водещ Веселин Дремджиев. Той изрази и притеснение относно липсата на ясна по процедура за избор на наследник на Иван Искров.
Хампарцумян посочи, че познава лично двамата спрягани досега кандидати – предлаганият от ГЕРБ Димитър Радев, работил в Международния валутен фонд и Камен Захариев от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Кандидатите от чужбина безспорно имат много висок авторитет, но има различни „чужбини“. Не винаги, че си работил там, е достатъчна квалификация.
Заради смяната на шефа на БНБ не е добре именно сега българските банки да се подлагат на стрес-тестове, както предлага Европейската комисия, заяви Хампарцумян. Той отхвърли обвиненията, че зад съпротивата стои банковото лоби.
Чисто технически, заради липсата на определен управленски потенциал в БНБ, точно в този момент, чисто технически организирането на една такава проверка изисква повече време. Фирмите, които ще я изпълнят и те искат повече яснота. Няма други причини.
По повод на другата забележка на Брюксел към България за по-бързо въвеждане на европейските банкови директиви Хампарцумян изрази съгласие с препоръките на ЕК. Повод за тях стана кризата с КТБ и по-бавното изплащане на гарантираните депозити от Фонда за защита на влоговете.
България трябва да приеме промените за преструктуриране на банките според евродирективите. Това е посоката, в която вървят регулациите по света. Ние сме част от Европейския съюз.
Най-добре е международна фирма да разследва къде са парите от КТБ, коментира още бившият председател на Асоциацията на банките. По думите му една такава компания би проследила по-добре пътят на парите заради връзките си в чужбина, от която и да е българска институция.
Банкерът определи още икономическия растеж на България като бавен.
За да се усети, растежът трябва да е 4% и нагоре. Иначе с този крехък ръст го усещат само хората с големи заплати, големите компании.
Целият разговор на Веселин Дремджиев с Левон Хампарцумян вижте във видеото.