Имаше много приказки за реформирането на държавните индустрии във Виетнам. Този път нещата са различни, така ли е?
Оан Ха: Наистина е така, но знаете ли, промяната тук във Виетнам се случва много, много постепенно.
И понякога може да получите представа, докъде сме стигнали в този процес, от това кой говори за тази промяна.
Сега призивите за намаляване на ролята на държавните компании идва от едно много влиятелно консултантско бюро към министерството на планирането и инвестициите.
Това са ключови законодатели и представители на правителството. Така че много влиятелни хора призовават за промяна.
И е интересно, че всичко това се случва в момент, когато самият премиер се е захванал с амбициозен план да приватизира държавни компании.
До края на годината правителството планира да продаде на борсата дялове от близо 300 компании. Те искат да ги направят публични.
Но много хора казват, че това може да не се окаже достатъчно - че трябва да бъде направено повече. Така че въпросът е дали тези гласове ще бъдат чути и ще доведат до промяна.
Както ти спомена полагат се определени усилия за приватизация. Но колко ефективни са те?
Оан Ха: Има известни опасения, че това може да не се окаже достатъчно. Миналата година много чуждестранни инвеститори с нетърпение очакваха изхода от едно от тези ключови IPO-та – първичното публично предлагане на Vietnam Airlines – националния превозвач.
Накрая правителството продаде дял от едва малко под 4% за 51 милиона долара. Така че това наистина не е достатъчно, за да доведе до цялостна промяна и определено не е достатъчно да доведе до повече прозрачност, за която много инвеститори настояват.
Въпреки това като цяло изглежда сред управляващите среди има разбиране, че правилата наистина трябва да бъдат изравнени, за да могат частните бизнеси да просперират.
Именно това може да изведе Виетнам до следващото ниво. В момента частният сектор допринася за 43% от брутния вътрешен продукт на страната, спрямо едва 30%, генерирани от държавните компании.
Частният сектор дава работа на 90% от общата работна сила в страната, спрямо едва 10% в държавния сектор.
Виждаме също, че държавните компании получават почти цялото кредитиране от страна на банките, както и средствата, идващи от държавните поръчки.
Така че в момента има определено недоволство заради този дисбаланс. Интересен е и моментът.
Както споменах освен приватизационните усилия, имаме и много голяма промяна в ръководството на страната, която предстои догодина.
Така че може би има известни резерви към това да бъдат извършени големи промени в момента, така че ще се наложи да изчакаме и да видим, какво ще се случи.