Мислите ли, че проблемът, който имаме между Гърция и нейните кредитори, е проблем между личности или според вас това е по-скоро проблем със самия размер на дълга?
Ото Фрике: Проблемът е и в двете неща. Определено има проблем в това, че дългът е толкова голям и това е така от години.
Но ако говорим за личности, разбира се, може да видите, какво се случи в Рига.
Може да видите, че финансовите министри - аз разговарях с колеги от други страни - те не искат да слушат, каквито и да е лекции от някакъв професор, който им обяснява, как икономиката трябва да функционира.
И точно това виждаме сега. Трябва да има решение, което е политическо.
Не може да постигнем това, нито като единствено се фокусираме върху цифрите, нито пък може да го направим като се впуснем в академични дискусии за това, какъв на тория трябва да бъде животът.
Така че какъв е план Б, от който имаме нужда за Гърция?
Ото Фрике: Тук идва големият проблем за политиката. Ако нямате план „Б”, имате проблем. Ако имате план „Б” и говорите за него, също имате проблем.
Така че решението е да лъжете. И именно това много политици в днешно време трябва да правят.
От опита ми през последните години, когато сме имали проблеми около Гърция и Еврогрупата, във всички правителства се намират находчиви хора, които се опитват да съставят план Б, но които в същото време избягват да говорят за него.
Мисля, че този план Б или както искате го наречете, трябва да вземе под внимание един ключов момент, а именно, че става въпрос за политика и в политиката винаги стои въпросът, кой е виновен?
Така че те се опитват да намерят решение, при което в крайна сметка никой няма да се окаже виновен, защото такъв е животът, така се случват нещата, не можем да платим, нямаме ликвидност и нашият гръцки колега се оказа напълно прав – когато няма ликвидност, просто няма.
Гърците определено не искат те да бъдат обвинявани и разбира се, останалата част от Европа не иска да е тази, която е потопила гръцката лодка, така че според мен следващите няколко седмици ще са много интересни.
Искам да се върна на вашия отговор. Според вас има план Б, но никой не говори за него. Любопитен съм, къде подозирате, че е бил обсъждан този план и мислите ли, че фактът, че петъкът се оказа толкова кошмарен, означава, че по този план Б определено се работи? Можете ли да свържете всички тези различни аспекти?
Ото Фрике: Ако се върнем назад година - две, когато приехме двата спасителни пакета за Гърция, преди приемането им, никой на практика не беше наясно, че върху подобно решение вече се работи.
Така че ако погледнете министрите, не само германското финансово министерство, но и финансовите министерства на останалите страни, ако погледнете МВФ и дори Еврогрупата и Европейската комисия, те наистина разглеждаха възможността може ли да направим нещо подобно на това, което направихме с Кипър и има ли риск, че накрая ще се наложи да потърсим решение, което да трябва да бъде одобрявано в националните парламентите.
Това е нещо, което се опитвах да припомня на всички. В Германия подобно решение трябва да мине през парламента.
Тук не е само госпожа Меркел, колкото и силна да е тя. Тя не може просто да реши сама - ще го направим.
На вас ви е необходимо мнозинство в парламента, както и мнозинство във всички страни, който са засегнати.
Така че да, има план Б и те разглеждат варианти, как този проблем може да бъде решен.
Но в крайна сметка най-важното нещо е, че политиците най-малкото в Германия искат резултат, при който просто получаваме сметка, на която пише, колко точно трябва да платим.
Така че те обмислят дали решението с Кипър е приложимо, но въпросът е, как след това тези дългове ще бъдат поети от бюджетите на националните правителства.
Но какъв би бил този план Б, който всъщност Германия би приела господин Фрике? Ако говорите за одобрение от парламента, има само няколко възможни опции. Какъв според вас би бил оптималният план Б?
Ото Фрике: Първото нещо, което трябва да кажа, е, че всеки път, когато чуем думата компромис, трябва да имаме предвид, че компромисът е споразумение за взаимни отстъпки, при което и двете страни взимат и получават.
Това означава, че ако Гърция не се съгласи на реформи, не във всички области, в които искаме, но ако Гърция не се съгласи на никакви реформи - и ситуацията за сега е точно такава – нещата няма как да се получат.
Защото, ако попитате когото и да е, какво направиха гърците, от както имат ново правителство, ще разберете, че не е направено абсолютно нищо, дори по отношение на идеята за облагане на богатите с по-високи данъци – нещо, което това ляво правителство обеща.
Но ако може да кажете на хората тук, че Гърция се е съгласила на определени бюджетни икономии, не всички, но с някои, които биха им помогнали, тогава този план може да бъде приет.
В противен случай невиждам, какъвто и да е шанс, дори с това голямо мнозинство, което Меркел има, защото подобно решение просто не може да бъде обяснено.
Всичко това, разбира се, означава, че ще бъдат наложени капиталови контроли, като в Кипър.
Препоръчвам на всички да погледнат, какво беше направено с Кипър - как се стигна до идеята за плана за Кипър и кога беше приет и така може да открием паралели.
И може би в крайна сметка МВФ ще са тези, който ще сложат край на цялата игра.
Мислите ли от това, което чувате в Берлин, че Меркел има доверие на Ципрас?
Ото Фрике: Меркел не е политик, който действа по този начин. Ние бяхме в коалиция с нея.
Тя не работи просто с доверие, което, разбира се, неозначава, че тя няма доверие Ципрас.
Тя разсъждава по следния начин – какво мнозинство има той, ще приеме ли определени закони, ще има ли подкрепа в парламента, или пък ще каже, както разбираме от проучванията на общественото мнение в Гърция - все още имам голяма подкрепа и хората в Гърция вярват, че ги спасявам от по нататъшно затягане на коланите.
В такъв случай той би казал – те ни принудиха да фалираме, така че нека да ги обвиним, но вероятно, след като обявим фалит те пак ще ни помогнат, защото това все пак е Европа.
И незабравяйте, Меркел определено не иска Гърция да напуска еврозоната, ако не й се налага да го приеме и тя определено не иска Гърция да напусне Европейския съюз.
Така че тук не става въпрос за доверие, а просто дали нещата ще проработят – тя би се запитала, мога ли да оправдая подобно решени пред избирателите си и няма ли да имам огромни проблеми в собствената си коалиция, когато помогна на Гърция.
Тук не става въпрос за доверие или за лични чувства, тя не е толкова суетна, че да каже, че това е важно.
Ок, благодаря ви много за цялата тази вътрешна информация, Ото Фрике, бившият председател на Германската бюджетна комисия.