Производствените платформи в Азия ще се насочат към АСЕАН: ANZ
Коментар на Глен Магуайър, гл. икономист Asia-PAC ANZ
27.04.2015 | 14:41
Коментар от Сингапур на Глен Магуайър, гл. икономист Азиатско-Тикоокеански регион, ANZ на срещата на страните от АСЕАН в Куала Лумпур на 27 април 2015. Магуайър представя прогнозата си за промените с интеграцията на страните от АСЕАН при влизане в сила на споразумението за икономическо сътрудничество AEC през декември 2015 с Ришаат Саламат в студиото на Bloomberg в Хонконг.
Вероятно това ще бъде един от ключовите производствени хъбове в следващите 10г., така ли?
Точно така. Вече виждаме доказателствата.
Вижте данните за ПЧИ в Азиатско-Тихоокеанския регион, общият обем на преки чуждестранни инвестиции тук за 2013 е по-голям, отколкото в Китай.
На базата на демографските разлики в Азия имаме по-скъпо и по-възрастно население в Северна Азия и по-евтино и по-младо население в ЮИ Азия - очевидно е, че производствените платформи ще се насочат на юг към страните от АСЕАН.
Стартът на икономическата общност на АСЕАН от декември 2015 ще даде важен стимул в тази динамика.
В момента в Куала Лумпур има среща на премиерите, министрите и президентите на страните от АСЕАН. Интеграцията ще бъде от критично значение, нали?
Така е. Ще има толкова много синергии и ефективност със свободния поток на капитали и работна сила през границите.
Дневният ред е много амбициозен.
Интеграцията още не е постигната.
Началото на AEC от декември 2015 е нито началото, нито краят на интеграцията на страните от АСЕАН. Но е важен етап по пътя за по-свободно развитие на свободното движение на хора, стоки и капитали в региона.
Това е процес, който продължава, но ние смятаме, че дори частична интеграция в АСЕАН.
Или това, което според нас е АСЕАН - с три ясни пазара.
Това са високо развитите - Сингапур, Малайзия и Бруней.
Средното ниво на производителите - Филипините, Индонезия, Тайланд и Виетнам.
И границата на Меконг - Камбоджа, Лаос и Мианмар.
Те заедно все още предлагат много възможности за добавена стойност в глобалната верига на доставки за разширяване в АСЕАН.
Още по темата
Значи хората трябва да го оценят. Кои са най-вероятните кандидати да го направят, за да се възползват най-много от него извън региона?
Вече започваме да виждаме европейски, японски и международни преки чуждестранни инвестиции, които се връщат в региона.
Важно е да се следят икономиките, които имат договори за свободна търговия в АСЕАН.
Това е важно за Австралия и Нова Зеландия.
АСЕАН има голям дефицит на инфраструктура - за около 8 трлн.- долара.
Тя трябва да се изгради, за да се интегрира регионът допълнително.
Така че износът на конвертируеми стоки в АСЕАН изглежда добре.
С промяна на тази производствена платформа и с урбанизирането на населението, започваме да откриваме ръст на свободния доход.
Калоричността на диетата в АСЕАН ще се повиши.
Ще има повече търсене на храна и софт стоки.
Финансовата интеграция е вероятно последната граница. Има много несигурност в сектора на финансовите услуги.
Така че тук имаме разнолики възможности за региони, бизнеси и потребители.
Да, но говорим за интеграция. Срещата днес ще обсъжда тези въпроси. Но те имат конкурентни претенции, в някои области са съперници. Има ли желание това да се случи?
Абсолютно. Вижте региона.
На север е Китай, с население 1,2 - 1,3 млрд души.
На запад е Индия, с население, което ще стане 1,5 млрд души.
АСЕАН има нужда да намери икономически мащаб. Смятаме, че точно това ще направи общността.
Вероятно има неща, които пораждат скептицизъм във факторите, които ще ръководят тази интеграция за повече икономическа ефективност.
Просто няма политическа многостранна архитектура в АСЕАН, както е в Европа.
Секретариатът на АСЕАН например се състои само от 300 души.
А в Европейската комисия работят 34 000 души.
АСЕАН не е силно бюрократизирана структура, както ЕС.
Но смятам, че на политическо ниво има разбиране на значението на интеграцията, постигане на икономически мащаб и по-важното - силно желание за това.
Кой губи най-много? Китай ли? Или по-силно интегрираният АСЕАН?
Определено ще има случай, в който пазарният дял вероятно ще бъде преразпределен в Азия.
Средната възраст на един работник в производството:
- - в Китай е 37г.,
- - в Япония - 43г., в Корея - 41г.
- - Меконг и ЮИ Азия - 21-23г.
Смятам, че новите преки чуждестранни инвестиции все повече ще търсят по-евтина работна ръка и по-младо население в АСЕАН.
Досега избираха главно Китай.
Трябва да сме наясно, че в страните от АСЕАН, като вървим към свободното движение на капитали и работна сила, ако производствените платформи не се развиват към страните, където живее по-евтината работна сила, икономиките по река Меконг, рискът е да видим изтичане на работна ръка от тези икономики към страните, където са производствата като Тайланд и Виетнам.
Затова ми се струва, че това е най-голямото предизвикателство.
Трябва да имаме професионално обучение, задълбочаване на уменията в някои от тези икономики в АСЕАН, за да се позволи по-равномерно разпределение на квалифицираната работна ръка, а не силно изтичане на трудова сила.