Финансовите ползи от университетското образование нарастват с времето: проф. Вредевелд

Проф. Вредевелд е участник в конференцията за финансово образование 11 май, София

Вярно ли е, че придобиването на знания е едно от най-доходоносните начинания?

Повечето хора знаят, че тези, които са завършили университет получават повече от тези, които не са и като цяло е прието, че причината за това е фактът, че те са придобили по-ценни умения чрез образованието си. По-слабо известно е обаче, че финансовите ползи от университетското образование нарастват с времето. За всеки човек доброто образование продължава да бъде една от най-добрите възможни инвестиции.

За бизнеса образованието също е доходоносна инвестиция.

С тенденцията все повече решения в дадена организация да се вземат на все по-ниско ниво в йерархията, работодателите търсят все повече хора, които имат образованието и компетенцията да вземат тези решения.

Все по-широкото използване на технологии също увеличава търсенето на образовани хора с умения.

Образованата работна сила допълва технологиите, докато нискоквалифицираният труд е просто техен заместител. Ето защо докато компаниите използват все повече физически капитал, търсенето на образовани служители нараства в сравнение с търсенето на по-ниско образовани.

 

Възможно ли е да кажем количествено, колко точно дава на икономиката една образователна програма?

Преди около 60 години икономистите започнаха да говорят за образованието като инвестиция в човешки капитал.

След като веднъж образованието беше прието за инвестиция, икономистите се замислиха как могат да изчислят възвращаемостта от тази инвестиция.

Днес връзката между икономическото развитие и инвестицията в човешки капитал е широка приета.

Това е най-мощният инструмент за изграждането на един устойчив и здравословен стил на живот за всички нас, като започнем от индивидуалните предимства и стигне до цялото общество.

 

През 2007 Гари Бекър, който е носител на Нобелова награда за икономика, обяви, че през 70-те години, завършилите колеж в САЩ са печелили 40% повече от тези без висше образование. Сега тази премия е нараснала до около 80%.

Той също така подчерта, че нарастващата възвращаемост от образованието обхваща и не икономически фактори.

Професор Бекър посочва, че образованите хора се радват на по-добро качество на живот, тъй като са по-здрави, имат по-стабилни бракове, извършват по-малко престъпления, свързани с насилие, по-добре управляват финансите си и по-лесно се приспособяват към променящи се и неочаквани житейски обстоятелства. Всичко това е от значение, както за индивида, така и за обществото.

Образованието също така има позитивен ефект и върху икономическият растеж като цяло.

Образованите и служители с повече умения привличат работодатели, които предлагат добри работни позиции, ползите от които обхващат цялото общество.

Икономистът от Ню Йоркския университет Пол Ромер установява, че инвестицията в човешки капитал (образованието) крие почти безкраен потенциал за възвращаемост. Да се реализира този потенциал от инвестиция в образование означава нещо повече от това просто да разширите техническите познания.

Уменията за решаване на проблеми, творческият подход, умението за създаване на иновации и способността за адаптиране към все по-бързите промени, са ключови компоненти за пазарно ориентираното образование днес.

Образование създава и средата, която обуславя развитието на гражданите.

Университетите създават типа култура, която е важна з икономическото развитие. Тази култура включва всичко. Тя насърчава многообразието на стиловете на живот и мисленето, поемането на рискове за постигането на цели и поощрява отличаването на тези, които показват по-големи способности. Университетите също така създават качество на живот, което стимулира хората да живеят, работят и да създават собствени бизнеси. По този начин се създават нови ресурси за по нататъшно развитие и за решаването на съществуващите проблеми.

Експертите по икономическо развитие с времето са потвърдили значението на квалифицираната работна сила за икономическото здраве. В последно време обаче те наблягат на синергията, която по-високото образование стимулира сред служителите. Тя спомага за доброто представяне на местните икономики и трансформацията на обществата и културите.

 

Какъв е перфектният баланс между теорията и практиката, когато става въпрос за финансово образование?

Обикновено не правя разлика между теория и практика, когато става въпрос за финансово образование. В областта на финансовото образование, познанието, което понякога се определя като „теория” всъщност е абстракция на един много сложен свят от много събития, случващи се едновременно.

Абстракцията – изолирането на някои много важни концепции – ни помага да се фокусираме върху най-главното. Ако „теорията” не ни помага да приложим тези ключови концепции или да ги практикуваме, тя не е полезна. Ние знаем, че финансовото образование може да бъде полезно, както за обикновения човек, така и за тези, които се занимават с бизнес. Просто да се опитаме „да преподаваме” концепциите обаче, може да не се окаже достатъчно. Тези концепции често се забравят, освен ако не се практикуват.

 

Как финансовата теория еволюира с времето?

Финансовата теория беше разработена като абстракция на счетоводството и беше фокусирана върху приемането на адекватни политики при финансирането и създаването на капиталови структури. С течение на времето финансовото управление се разшири и вече включва идеите за организационна структура и икономическата теория.

Употребата на математически модели предостави важни инструменти, които позволяват на финансовите експерти да анализират рисковете в една все по-несигурна среда. Това беше особено важно, докато бизнесите се оказваха все по-интегрирани в глобализиращият се свят. Нарастващата комплексност на финансирането също създава повече рискове и финансовият мениджмънт разшири концепцията за риска, така че тя да обхваща и системните рискове, а не само корпоративните.

Разбира се, финансовата теория и практика продължава да се развива. Докато финансовата функция е фокусирана върху максимизирането на стойността на бизнеса чрез инвестиции и политики за финансиране в съответствие с процедурите за управление на риска, тя също така съчетава принципите на икономическата теория и дори изучава човешката психология и неврология.

 

Реалният бизнес учи ли се от икономическата наука или е обратното?

Да, реалният бизнес се учи от икономическата наука, както и обратното, защото и двете се занимават с човешкото поведение.

Наблюдаваме някои много интересни и позитивни резултати от интеграцията на бизнеса и икономическото познание и вероятно този процес ще продължи, докато се сдобиваме с все по-мощни инструменти за анализ.

И което е по-важно, интеграцията на познанието не се ограничава до бизнеса и икономиката. Тя също така включва интеграцията на човешката психология и неврология. Един от признаците за тази интеграция е че през 2002 Нобеловата награда за икономика беше присъдена на Даниел Кнеман, който е психолог.