Как започна кампанията за директните плащания, готова ли е администрацията и какви конкретни проблеми срещат земеделските производители – това коментираха експерти по време на дискусията„ Ефективни стъпки за земеделско финансиране“ , организирана от Investor.bg.
Намираме се в началото на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) и в началото на втория 7-годишен цикъл, в който България я прилага. Тази година стартирахме нови схеми и мерки по новите плащания на площ, заяви Васил Грудев, заместник-министър на земеделието и храните.
Той посочи, че като цяло ОСП е „една идея по-зелена и няколко идеи по-справедлива“ при подпомагането на сектора. Грудев припомни, че обвързаното подпомагане е с бюджет 13% от бюджета на директните плащания.
Според него няма да има никаква трудност пред фермерите за спазване на зелените изисквания, смята той.
Грудев припомни, че бюджетът на новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) е 2,3 млрд. евро. На 14 април се отваря мярката за инвестиции в земеделските стопанства към ПРСР, а приемът ще бъде достатъчно дълъг, обеща той.
Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, коментира, че има проблеми, които тепърва трябва да се преодоляват. Експертът обърна внимание, че късно е започнала информационна кампания за стопаните - след като е стартирало очертаването на нивите. За зелените плащания за информирания фермер проблем няма да има, но някои вероятно се запознават сега, а стопанската година започна през октомври и културите са засети, заяви тя.
„Правното основание сега е препъникамък, тъй като трудно се съчетават различни бази данни на администрацията. По цялата верига има технически проблеми, които ни спъват, но може да се навакса“, смята Боянова.
Тя посочи още като ключов въпрос промените за полските пътища (б. р. - след изменението на ЗСПЗЗ), след като земеделците вече имат право да ги очертават, ако платят на общините за разораването им.
Боянова допълни, че животновъдният сектор не е добре информиран, а има и неясноти по плащанията по новата ПРСР за агроекология.
"Земеделието е любим сектор на банките в последните години, защото се развива добре", заяви от своя страна Ангел Матеев, заместник-началник сектор „Банкиране на дребно“ в Пощенска банка.
„От гледна точка на банките виждаме, че земеделците имат три основни нужни: овърдрафти срещу бъдеща субсидия по СЕПП – това помага на земеделците да имат средства в началото на годината; инвестиции за земя и техника; банките подкрепят и фермерите със спечелени проекти“, поясни Матеев.
„Нашата цел не е само да дадем един кредит, а да предлагаме решения и специфични продукти само за земеделци. Те търсят не само ниски лихви и такси, но и бързина и лекота при вземане на решенията“, допълни той.
„Много трудно стана да бъдеш земеделец. Ние имаме голяма администрация във фирмата и се справяме, но не знам какво ще правят малките земеделци“, заяви Чавдар Трифонов, управляващ партньор в „Севан – Хранекспорт“. Той посочи редица административни изисквания, които затрудняват фермерите, включително обратното начисляване на ДДС.
Направени са стъпки да се преодолее неравнопоставеносттта между зърнопроизводството и другите сектори, но обвързаната подкрепа не е достатъчна, смята той.
Друг проблем по думите му е застраховането. „Не е работа на държавата при бедствия да обезщетява производителите. Сегашният модел на застраховане е неработещ и трябва да се преработи“, предложи предприемачът. Той също отчете, че е закъсняла кампанията за разясняване на директните плащания, както и обучението на областните и общинските земеделски служби.
Васил Грудев отговори, че е трудно да се наваксва, ако е имало период, в който администрацията не си е вършила работата. „Имаше сериозен натиск да не бъдат въвеждани правните основания. Администрацията и системите не бяха готови. Но ако не ги бяхме въвели сега, в началото на новия програмен период, те нямаше да бъдат въведени до 2020 г.“, обясни той.
„От миналата седмица се повдига темата за потенциално удължване на кампанията с месец на ниво ЕС“, каза Грудев. Той обаче посъветва земеделците да не разчитат на това. Ако се стигне до такова решение на ЕС обаче, България ще го подкрепи, за да се даде възможност най-вече на животновъдите да се възползват от промените в ЗСПЗЗ.
Информационната кампания е закъсняла в следствие от промените в нормативната база и промените в софтуера. Въпреки това, ще има семинари във всяка област на страната, а интересът на стопаните е голям, обясни зам.-министърът. По въпроса за обратното начисляване на ДДС той коментира, че и други сектори, освен зърнопроизводителите, искат тази схема да бъде въведена при тях.
Велин Георгиев, председател на Контролния съвет на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), разкритикува начина, по който работи агроминистерството. „Има определен кръг хора, които са направили пътечки до МЗХ и са им направени закони. Ние не разбрахме, че от субсидиите ще получим много малък дял. Явно земеделието се управлява от определени играчи“, заяви той и припомни, че за сектор тютюн например ще има 100 млн. лева субсидия.
Тази година субсидията за сектор „Плодове и зеленчуци“ е нараснала петорно, поясни Грудев. България не е имала възможност за по-висок дял обвързано подпомагане, обясни той.
Красимир Кумчев, земеделски производител, коментира, че са важни не програмите и мерките, а резултатите. „80% от плодовете, зеленчуците и месото в България са внос. Ние ходим по злато, но го подритваме. Не може в тази златна земя да не намерим механизъм да си задоволим собствените нужди“, обясни той.
Друг земеделски производител - Петър Кацаров, попита дали ще има индикативен график за ПРСР. Грудев му отговори, че ако има официално одобрение на Програмата през лятото, ще има такъв график. Предстои прием по мярката за млади фермери, а и инвестиционната мярка ще бъде отворена още веднъж, поясни той.