Президентът на Сингапур Ли Куан Ю остави много здраво наследство, каза вицепрезидентът на университета по политически науки Lee Kuan Yew School Кенет Тан в интервю за Хаслинда Амин в предаването на Bloomberg “Asia Edge” на 23 март 2015.
Сингапур се прощава с основателя на съвременната държава Ли Куан Ю, който почина на 91г.
Световните лидери отдават почит на Ли, който управлява малкия град-държава в Далечния Изток в продължение на 31г.
Президентът на САЩ Барак Обама описа Ли Куан Ю като "гигант на историята", чиито съвети са били търсени от други световни лидери.
Китайското външно министерство го нарече "изключително влиятелен държавник в Азия", а генералният секретар на ООН Бан Ки Мун каза, че е "дълбоко натъжен" от смъртта на Ли.
Националният траур в Сингапур ще завърши в неделя, 29 март. Дотогава тленните останки на президента на Сингапур ще бъдат положени за поклонение в парламента от 25 март.
Новината за смъртта на Ли бе съобщена от правителството. Според съобщението "той си отишъл тихо", в ранните часове на 23 март 2015 в болницата.
Президентът Ли бе приет в болница от няколко седмици с пневмония.
В емоционално обръщение по телевизията синът на Ли, премиерът на Сингапур, Ли Сиен Лунг каза:
"Той се бори за нашата независимост, изгради нация от нулата и ни накара да се гордеем, че сме сингапурци. Няма да видим друг човек като него".
Министърът на външните работи на Сингапур К. Шанмуган каза за ВВС, че за сингапурците Ли е бил като "Джордж вашингтон и Чърчил едновременно".
Наследството на Ли
- - създаде силна и високообразована работна сила с отличен английски език, които привлякоха чужди инвеститори и направиха Сингапур производствен хъб
- - започна програма за разчистване на гетата, индустриализация и борба с корупцията. Силен защитник на мултирасовото общество
- - въведе строг контрол, включително върху пресата, в сила и днес
- - несъгласните и политическите си опоненти държеше под пълен контрол. В парламента има само шест опозиционни депутати
- - въведе телесни наказания, забрана да се дъвчи дъвка и се опитваше да сватосва най-блестящите умове в страната с цел създаване на умни бебета.
Ли твърдеше, че народите трябва да бъдат оформени от правителствата в нации.
За медиите - откъс от обръщение към Генералната асамблея на ООН в Хелзинки на 9 юни 1971:
"Каква роля искат хората и правителствата в новите страни да имат медиите? Медиите могат да помогнат да се представят сегашните проблеми на Сингапур като просто и ясно обяснят как могат да се решат.
Най-важното - ние искаме медиите да засилват, не да подценяват културните ценности и социални връзки, предавани в нашите училища".
За ролята на държавата - реч на националния празник през 1986, цитирана от Straits Times:
"Често ме обвиняват в намеса в личния живот на гражданите. Да, ако не го правех, ако не бях го направил, нямаше днес да сме тук.
И без никакво угризение казвам, че нямаше да сме тук, нямаше да имаме икономически прогрес, ако не бяхме се намесили в много лични неща - кой е вашият съсед, как живеете, вдигате ли шум, на какъв език говорите. Ние решаваме кое е правилно".
Коментар от Сингапур на Кенет Пол Тан, вицепрезидент университет Lee Luan Yew за Хаслинда Амин в студиото на Bloomberg TV
В момента предизвикателството е да се изгради нова левица.
Точно така. Той остави много голямо наследство, много силна основа.
Икономически Сингапур е глобален град.
Той изгради нацията.
Изгради общността, мултирасовото общество.
Всичко това са основите на сингапурското общество и града-държава.
Това са много силни основи, на които следващото поколение не само лидери на Сингапур, но хората могат да градят нов живот, за подобряват живота.
Но дали е основата, правилната основа за следващите 50г.?
Може и да не е точно правилната основа за следващите 50г.
В момента имаме не само по-добър град и по-добра икономика, но и по-зряла политическа система, по-зряла политическа култура.
Това означава, че има много повече разнообразие в гледните точки за бъдещето на страната.
Силните основи са правителствената система, която работи, която може да работи при различни мнения и позиции, перспективи.
Трябва да го има, за да имаме процъфтяваща и по-плуралистична политическа култура.