Какво е доверието в Швейцарската централна банка сега?
Аксел Мерк, президент на Merk Investments: Нулево. Имам предвид, ако се замислим за това, кой е господин Джордън, той получи този пост, защото неговият предшественик трябваше да го освободи, защото неговата жена беше разобличена, че е правила валутни сделки, използвайки вътрешна информация.
В крайна сметка, Джордън никога не е харесвал идеята за валутния борд. И той беше хванат натясно.
Но причините, които той изтъкна, за да бъде изоставен борда бяха същите, заради които те влязоха в този борд.
На пресконференцията на него му бяха зададени някои икономически въпроси, като например за ефекта на цената на петрола върху монетарната им политика и той не можеше да отговори.
След около минута и половина накрая даде отговор от учебника по икономика. Той не се ползва с никакво доверие.
Най-големият риск за него са политическите неприятности, които може да има у дома. Не мисля, че той ще е на този пост след година.
Тук не става въпрос само за политика, но и за бизнесите. Обещанието , което беше дал, че ще задържи франка слаб, когато го наруши това засегна всички износители. А именно на тях разчита швейцарската икономика.
Аксел Мерк: Той можеше да направи само това. Разбира се, силата на централната банка се крие в това, че те винаги имат на разположение базука.
И единственото ограничение за използването на тази базука е политическо. Имам предвид, че няма значение. Израелската централна банка имаше негативен баланс 20 години.
Няма значение, колко пари губят освен, че широката публика може да възроптае.
Имиджът е важен, а мениджмънта, PR мениджмънта на Швейцарската национална банка не беше на ниво и политиките им за това, какво точно се опитват да направят и как се опитват да го направят, не бяха особено ясни.
По-ниският франк е добър за износа. Вие вярвате ли във валутните войни?
Аксел Мерк: Не става въпрос дали вярвам в тях. Ние се намираме в състояние на валутна война. Това е пределно ясно.
Всяка централна банка се опитва да отслаби валутата си. През последните седмици хората леко се отдръпнаха, защото всички се надяваха, че Фед ще затегне монетарната си политика и ще свърши работата им.
Джанет Йелен не е съвсем сигурна какво да прави с долара. Тя е толкова свикнал да е фокусирана върху трудовия пазар, че незнае точно какво се случва с долара.
Тя дори го призна по време на пресконференцията на Фед. Те нямат модел. Тя трябва да попита Драги.
Той изглежда много наясно, какво означава движението на валутата. Определено това няма такова значение в САЩ.
Но определено да, намираме се в състояние на валутна война.
Значи имаме влаутни войни. Надпревара, кой ще обезцени валутата си най-много. Но кога ще свърши това? Какво ще се случи през следващите 5 – 10 години?
Аксел Мерк: През последните 100 години се отдалечаваме все повече от златния стандарт. И това означава, че в наши дни парите губят функцията си на актив са съхранение на богатство.
Няма причина да вярваме, че тази тенденция ще се промени. Ние отлагахме решението на проблема на практика навсякъде по света.
Това означава, че ще продължим да вървим по този път. Ще имаме още нестабилност и като фондов мениджър вие се лишавате от един без рисков компонент в портфолиото си.
Хората, които губят са домакинствата с депозити. Именно това наблюдаваме. Хората, които просто държат парите си на депозит в банките – те са тези, които губят.
Хедж фондовете, които работят с комплексни инструменти, те печелят страхотно, защото знаят, как да виреят в такава среда.
Сега живеем в среда с по-малко стабилност, както на финансовите пазари, така и от политическа гледна точка.
Реалистично ли е да очакваме, че една централна банка – Фед, ще се отклони от посоката, в която са поели всички останали централни банки по цял свят?
Аксел Мерк: Те очевидно се опитват да направят това и Фед определено е най-големият слон в гората. Рискова премия сега е по-ниска, но това се променя.
Цената на активите нарасна на фона на ниската волатилност. Докато Фед се опитва да измисли стратегия за нормализиране на политиката си, ще имаме корекция на тези цени надолу, както при облигациите, така и при акциите.
И това донякъде връзва ръцете на Фед, но неозначава, че няма да се опитат, защото отново те са фокусирани по-скоро върху трудовия пазар в САЩ, отколкото върху волатилността на пазарите.