Последиците за Гърция от решението на ЕЦБ, планирано за 15ч. по Гринуич на 18 февруари - коментар от студиото в Лондон на Елга Барч, гл. икономист Европа, Morgan Stanley и Кристиян Шулц, ст. икономист Berenberg. С тях разговарят Франсин Лакуа и Гай Джонсън.
Къде се намираме в процеса на намиране на компромис за Гърция. Има такъв, но само трябва да намерим подходящите думи.
Елга Барч, гл. икономист Европа, Morgan Stanley: Става дума за нещо повече от семантика, защото има критични разлики между удължаване на споразумение за заем и удължаване на програма за външен заем.
Според мен г-н Дайсеблум и неговият екип в момента проучват какво иска Гърция и след това ще се консултират с другите финансови министри, за да видят дали се налага да се свика среща.
Във всеки случай в петък, 20 февруари ще има среща на зам.-финансовите министри, но дали министрите ще се съберат, за да вземат решение, още не знаем.
Засега Дайсеблум проучва въпроса.
Аз съм изненадана, че не знаем какво пише в плана на Московиси. Нищо не изтече от него. Не знаем защо го отхвърлиха. Дали защото някой оказва натиск не само на гърците, но за намиране на общо решение за Европа? Или пък е твърде оптимистично?
Кристиян Шулц, ст. икономист Berenberg: Тези европейски срещи винаги имат много неофициални срещи и изявления. Почти всички правят по някое такова и според това с кого говорите, проектът може или не да се договори.
ЕК има важна роля - те гледат на себе си като на честен брокер.
Виждали сме в миналото, че ЕС се по-склонен на компромис към различни страни от тези, които държат парите.
Това, което има значение е неразбирането на гръцкото правителство какво трябва да се прави.
Не трябва да убеждаваш ЕК, че правиш каквото трябва. Трябва да убедиш германското правителство и парламента и финландския парламент, холандския парламент, че си прав.
Това има значение, не изявлението на г-н Московиси.
Да се върнем към ELA. Виждате ли ситуация, в която ELA накрая ще бъде пробивът, който ще предизвика криза в гръцкия банков сектор? Има съобщения, че германците пак не са доволни от програмата, която се изпълнява. Можете ли да ни кажете какъв сценарий проверявате за ликвидността на гръцките банки?
Елга Барч, гл. икономист Европа, Morgan Stanley:
Да. Първо май ЕЦБ ще търси информация, която е събрал екипът от Единния надзорен механизъм. Това е оценка на платежоспособността на гръцките банки в различни стрес-сценарии.
Един въпрос около това е какво ще стане, ако Гърция излезе от програмата без бекстоп и ако потенциално тръгне към дефолт? Какво ще стане тогава с банките? С данъчните активи - дали ще могат да бъдат включени в капитала?
Въпросът, който ЕЦБ ще задава днес е дали все още могат да кажат на базата на това, което стана или не в понеделник - дали гръцките банки имат платежоспособност или временен страничен недостиг или има по-дълбок въпрос по ликвидността, който трябва да се разгледа.
Ако решат, че има опасения около платежоспособността, това би поставило под въпрос продължаването на ELA. Като компромис според мен могат да изпратят сигнал - това едва ли ще е публично изявление, по-скоро ще се направи зад закрити врата - но много ясен сигнал за Гърция, че им е много трудно да удължат спешната ликвидна помощ след изтичане на срока, освен ако се водят преговори.
Могат днес просто да удължат спешната помощ, но вероятно не за пълните две седмици, както обикновено го правят. Вероятно ще настояват, че крайният срок ще бъде в края на този месец.
Кристиян Шулц, ст. икономист Berenberg: Икономическата криза, която започва в Гърция в момента - вече виждаме как доверието пада, инвестициите - също, това може също да наложи въпроса с платежоспособността на банките, защото необслужваните кредити се повишават. Можем да стигнем до там, че без значение какво прави програмата, гръцките банките да са неплатежоспособни.
В светлината на това предположение би имало нужда да се рекапитализират отново, което би наложило гръцкото правителство да вземе още пари на заем.
Така че според мен икономическата ситуация също играе роля в това и вероятно деградира с всеки изминал ден.
Какво означава това за евентуалния контрол върху капитала на гръцките банки? Това възможност ли е? Трябва ли да говорим за това? Или хората не говорят, защото се тревожат, че може да стане реалност?
Кристиян Шулц, ст. икономист Berenberg: Ако ЕЦБ оторизира достатъчно голяма спешна ликвидна помощ, няма нужда от капиталов контрол.
Ако започнат да ги ограничават, ще имаме някаква нужда от капиталов контрол, иначе на банките просто ще им свършат парите.
Не вярвам, че такъв капиталов контрол в момента е правилното решение, защото това ще усили паниката.
Елга, вие как виждате възможността от капиталов контрол в Гърция? Ако казвате, че ЕЦБ не може да увеличи програмата за целите две седмици, тогава такъв контрол може би е наложителен веднага?
Елга Барч, гл. икономист Европа, Morgan Stanley: Да, наистина.
За съжаление капиталов контрол също така означава още лоши новини за икономиката, бизнес цикъла и много бързо това може да увреди първичния излишък, с който гръцкото правителство все още разполага в бюджета.
Ние проучваме възможността за капиталов контрол поне на 20% засега. Смятаме, че примерът на Кипър показва, че можеш временно да прекратиш членството - пълноправното членство в еврозоната чрез налагане на капиталов контрол, чрез поставянето на страната под карантина. И след това да намериш нещо, с което да се върнеш към нормална работа.
В случая на Кипър видяхме как страната се върна към пълноправно членство в еврозоната. Сега капиталът се движи почти свободно, защото виждаме, че правителството вдигна постепенно ограниченията. Това бе много по-успешно, отколкото в Исландия, където все още има много капиталов контрол.
Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
LIVE
