Коментар на Джин Улрих, вицепредседател на JPMorgan Chase от студиото на Bloomberg ТВ В Хонконг за гръцкия изход, китайската икономика и възстановяването на САЩ. Улрих дава и пожеланията си за новата година по лунния календар.
Коментар на Джин Улрих, вицепредседател на JPMorgan Chase от студиото на Bloomberg ТВ В Хонконг за гръцкия изход, китайската икономика и възстановяването на САЩ. Улрих дава и пожеланията си за новата година по лунния календар.
Да говорим за Гърция и парализата, която май продължава. Май нито една от двете страни не отстъпва. Ще има ли компромис според вас?
Трудно е да се каже, обаче ние се надяваме, че ситуацията ще се стабилизира.
Ако Гърция излезе от еврозоната, това би имало негативен ефект не само за Европа, но и за тази част на света. Ще има доста голям отзвук.
Т.е. САЩ би бил единственият лост за световната икономика, ако в резултат на това европейската икономика отслабне. Но какъв ще бъде ефектът за Азия?
В момента САЩ изглежда оазис на просперитета в целия свят. Ръстът се повиши до 3%, бяха създадени много нови работни места. Инфлацията е умерена, но без да навлиза на територията на дефлацията.
Що се отнася до останалата част от света, европейският регион всъщност има по-висок БПВ в сравнение със САЩ. Но за съжаление ръстът е под оптималния.
Всъщност там едва има ръст.
Някои региони може би се свиват.
Кой има най-силна експозиция в Азия?
В Азия - това са страните, които изнасят много за Европа. Например Китай. Вижде последните данни за износа от Китай - европейският регион остава най-големият експортен пазар на Китай.
Но китайският износ за Европа всъщност е негативен.
Интересно е, че с възстановяването на американската икономика китайският износ за САЩ всъщност се е повишил за януари.
Това е позитивен знак.
В последния сегмент говорихте за ПЧИ в Китай. Но има и ръст за изтичането на пари от Китай. В дефлационната среда в Китай и с ниската възвръщаемост на инвестициите в Китай, заради цикъла на облекчения, в който вероятно вече сме - въпреки че централната банка не казва такова нещо - и със слабия имотен пазар - къде виждате значителни трендове за изтичане на пари от Китай?
Изтичането на капитал всъщност набира сила.
Приходите са силни, но смятам, че тази година, 2015, инвестициите, насочени навън - ODI, може да изпреварят инвестициите, идващи в страната - FDI.
Според мен китайските инвестиции в чужбина стават по-диверсифицирани в различни сектори.
В последните две години преди 2014 много инвестиции бяха в суровини и минния сектор. Сега виждаме китайските компании как придобиват повече технологични компании, брандове, инвестират в инфраструктурни проекти и в европейския регион.
Спомнете си, че китайската валута бе доста силна спрямо японската йена и еврото, което означава, че покупателната способност на китайците всъщност се увеличава, не намалява. Виждаме как Китай става по-активен в европейския регион.
Секторно те инвестират в по-разнообразни индустрии и география.
Китай инвестира и на развиващите се пазари.
Те всъщност все повече инвестират в САЩ, в Европа, Близкия Изток и други региони.
Това предизвикано ли е от европейската криза?
Това е един от катализаторите. Когато има криза в региона, цените дефлират. Това представлява възможност.
Другият катализатор е фактът, че Китай е толкова голяма икономика, че има много вътрешен капитал, който е натрупан в последните години.
Има 100 млрд йоана в банкови депозити.
Държавните и частните компании искат да получават висока възвръщаемост от други места.
Както каза Стивън по-рано вътрешната възвръщаемост от лихви вече не е висока, както преди.
Това им дава възможност да диверсифицират инвестициите си.
Не бива да се тревожим толкова много за баланса на плащанията все още.
Много пари все още влизат в страната. Имаме излишък по текуща сметка, който се увеличава.
Търговският излишък расте, не пада.
Така че Китай няма да има проблеми с баланса на плащанията, поне не в близко бъдеще.