Какво не ни показва БВП

Дейвид Инглес: Какво е това? Това е една цифра, която се приема, че измерва всичко, защото допреди Голямата депресия анализаторите нямаха, какво да следят, за да оценят състоянието на икономиката.

Повечето от информацията тогава е била силно фрагментирана, така че през 1937 идеята за подобен показател е родена.

Тя е предложена от носителя на Нобелова награда Саймън Кузнец. Той казва, че може да имаме показател, който да обхваща активността на физическите лица, компаниите и правителството.

Няколко десетилетия по-късно икономистът Моузес Абрамович пръв предупреждава за недостатъците от това да разчитаме единствено на този показател.

През 1972 кралят на Бутан декларира, че неговата цел не е да увеличава брутния вътрешен продукт на страната си, а брутното национално щастие.

Въпреки това светът продължава да разчита на идеята за БВП и през 1999 показателят е обявен от щатското министерство на търговията за най-голямото им постижение на века.

Десет години по-късно френското правителство представи доклад в сътрудничество с друг носител на Нобелова награда Джоузеф Щиглиц, в който призова да бъде сложен край на това обсебване, което тогава беше наречено БВП фетишизъм.

През следващата година Великобритания обяви, че освен останалите икономически показатели, които следи, те също така ще проследяват и щастието.

И това ни отвежда до Китай. През последните 30 години средният ръст на брутния вътрешен продукт на страната е 10%.

Това помогна на стотици милиони хора да се измъкнат от нищетата. Местните власти бяха оценявани с това, какъв ръст на БВП са постигнали.

Всички обаче знаем за проблемите, които Китай съвсем наскоро започна да решава.

Например рекордните нива на замърсяване, корупцията и задръстванията по магистралите.

Така че преди 2 години, през 2013 президентът Си Дзин Пин каза, че растежът на БВП вече няма да е единственият показател за представянето на правителството.

По-рано разговаряхме с главния икономист за Югоизточна Азия на S&P и той каза, че наистина БВП не е достатъчен.

Пол Грунвалд, главен икономист за Югоизточна Азия на S&P:

В някои азиатски страни, включително Китай, БВП е издигнат на пиадестал и ние искаме това да се промени.

БВП е нещо като страничен продукт. Потребителите и домакинствата искат да се наслаждават на плодовете на труда си, компаниите искат техните акционери да са щастливи и БВП произтича от това.

Това е важен показател, който ни е нужен при планиране, както и при изготвяне на бюджети, но не мисля, че трябва да преследваме неговият ръст. Не мисля, че това е особено добра идея.   

Дейвид Инглес: Така че да, при всички положителни страни на това да измерваме растежа или свиването на брутния вътрешен продукт, остава неясно как увеличаването на производството и потреблението е добър показател за благосъстоянието на хората, благоденствието им и разбира се, качеството на живот.