Ефектът на TTIP върху индивидуалните страни-членки от ЕС зависят от значението на малките и средни компании в икономиките им, пише анализ на Европейския съвет по външни отношения ECFR.
Търговските договори се отразяват различно върху компаниите с различен размер в различните зони.
Традиционните търговски договори, насочени към намаляване на тарифите обикновено са от полза повече на големите компании.
Поради факта, че малките и средни компании обикновено нямат специализирани отдели за обработка на правилата на страната на произход, които вървят с традиционните търговски договори, често те продължават да изнасят по предишните непреференциални тарифи на най-предпочитани страни, пише в доклада.
Въпреки че преговарящите по TTIP обсъждат специална глава за малките и средни компании - нещо безпрецедентно за ЕС, проучванията и бизнес анализите показват, че големите компании биха се възползвали повече от намаляването на тарифите и в този случай.
Но малките и средни компании, с ограничени ресурси и опит в обработката на проблеми като различни регулации и регистрационни изисквания в различните юрисдикции, ще имат най-голяма полза от намаляването на нетарифните бариери /NTВ/.
По този начин ефектът от TTIP върху индивидуалните страни от ЕС ще зависи главно от структурата на икономиките им и в частност от съществуващата степен на защита за конкретни експорти. По-специално страните-членки, специализирани в износ в сектори, които в момента имат високи тарифи ще имат повече полза от страните-членки, изнасящи в сектори с ниски тарифи в момента.
Например, тарифите на един от топ-експортните продукти на България за САЩ, тютюнът, са средно над 10 процента, докато тарифите върху износа от Люксембург е средно 0.28 процента.
Дори между страни с различни доходи на глава от населението, съществуващите тарифни нива са доста различни: докато тарифите върху топ-експорта на Франция са средно 0.69%, средното ниво на тарифите на топ-експортните продукти за Германия са 1.65%; тарифите на топ-експортните продукти на Португалия (включващи спално бельо, където има до 20%) от средно 4.62%, се отразяват с 0.66% над експорта от Словения.
В допълнение към съществуващите тарифни нива върху експорта, ефектът върху отделните страни-членки ще зависи още от съществуващите търговски връзки със САЩ. По-специално страните, които изнасят повече за САЩ ще имат повече ползи.
Например, Ирландия изпраща над 20% от износа си за САЩ; някои от новите страни-членки като Латвия, България или Словения обаче изнасят по-малко от 2%.
Износът на Латвия за САЩ е над 10% от нейния БВП; докато износът на Кипър за САЩ е едва 0.35% от нейния БВП.
Както показва този пример, ефектът от TTIP се очаква да засегне различни сектори от икономиката по различен начин. Според повечето проучвания, европейският сектор на производство ще се възползва най-много от него.
/Графика: ECFR - оценка на победителите и победените от TTIP според Европейския съвет по външни отношения/
Най-големият печеливш ще бъде европейската автомобилна индустрия, която е особено конкурентна спрямо американската и би усетила значителен ефект от увеличението на износа.
Други индустрии, които биха претърпели сериозен ръст включват химическа промишленост, козметика и фармацевтика, метали и метални продукти, друго транспортно оборудване, различни производства, вълнени и хартиени продукти.
От друга страна, загуби се очакват за сектори, които биха били изправени пред предизвикателството на намаляването на тарифите като електрически машини, метали и метални продукти и аерокосмическа индустрия.
Европейският сектор на услугите също би се възползвал от TTIP – вероятно повече от американския сектор на услугите.
Отново подсекторите, в които Европа традиционно е силна, биха имали по-силен успех. Застрахователният сектор е сочен като ясен победител като производство и износ. Строителството, бизнес услугите, водният транспорт и финансовите услуги също ще се възползват като резултат и ръст в износа.