Най-големите геополитически предизвикателства за 2015 според Алистър Нютън, старши политически анализатор Nomura. Нютън говори в лондонското студио на Bloomberg с Манъс Крани, Анна Едуардс и Марк Бартън.
Най-големите геополитически предизвикателства за 2015 според Алистър Нютън, старши политически анализатор Nomura. Нютън говори в лондонското студио на Bloomberg с Манъс Крани, Анна Едуардс и Марк Бартън.
Докато бунтовниците напредват през Крим, Путин май изглежда непоколебим, а Европа все още не е реагирала. Какво мислите?
Европа реагира по някакъв начин що се отнася до санкциите, които трябваше да изтекат в края на март. Сега обаче бяха удължени до септември.
Големият въпрос според мен е следния:
Първо ще имаме ли нови, сериозни санкции от Европа към Русия? Отговорът в момента е - почти сигурно е, че не.
Второ и дори още по-важно е дали навреме ще успеем да подновим санкциите, наложени на 31 юли 2014 преди да изтече техният срок?
Тези въпроси се подкрепят от две неща - поведението на Путин, което сякаш ще остане агресивно. Той има много вътрешни проблеми у дома. С цялото ми уважение към руския посланик в ЕС, санкциите имат отзвук. В момента обаче сривът в цената на петрола е най-големият проблем.
Социално-икономическите удари означават, че санкциите имат ефект.
Не изключвам Путин да направи сухопътен коридор до Крим.
Американските санкции очаквам да продължат. Конгресът е много силово настроен към Путин. Обама ще бъде поставен под натиск, свързан с изборите да направи това, което иска Конгресът.
Становището на руския посланик в ЕС беше не, че санкциите нямат ефект, а че нямат желания политически ефект. Това правилно ли е? Какъв политически резултат иска ЕС да постигне с тях?
Ясно е, че Ангела Меркел иска Русия да изпълни споразуменията от Минск от 5 септември 2014. Това според мен се приема с консенсус в Европа като цяло.
Вярно е, че санкциите нямат желания ефект, но въпросът е - какво би имало ефект?
Защото Путин няма да остави Украйна.
По начина, по който той гледа на света днес, това, което става в Украйна е поредната проява на американския заговор от 80-те да бъде отслабена Русия.
Това е екзистенциална заплаха. Той го е казвал публично.
Убеден съм, че той наистина вярва в тази идея.
Според него Украйна е последното парче от натовската верига, която се опитва да загради Москва.
От тази негова гледна точка, поведението му е напълно логично.
Каквото и да мислим ние по този въпрос.
Алистър, да минем към Саудитска Арабия. Крал Салман вкара собствен екип на ключовите постове в сферата на сигурността и икономиката.
Какво е значението е тези действия? И какво ни говори това на фона на продължаващата заплаха от Ислямска държава за Саудитска Арабия?
Да започнем от икономиката. От гледна точка на пазарите най-важното е Али Ал Наями, министърът на петрола е все още на поста. Имаше спекулации, че може да се оттегли по някое време тази година. Ще видим.
Това, което този факт говори на пазарите е: "Не очаквайте промяна в политиката на Саудитска Арабия за петрола само защото имаме нов монарх".
Това е моето убеждение.
Аз съм абсолютно убеден, че саудитците са решени да продължат досегашния курс, дори според мен да ги чака около 180 млрд долара фискален дефицит, ако не започнат веднага спешни съкращения на бюджетните разходи.
Иначе те могат да си го позволят.
Виждаме водещи саудитци да казват, че могат да издържат на тези цени още 45г
Това съвпада с известните ни петролни запаси, които имат.
Мисля, че те знаят какво правят - опитват се да запазят пазарния си дял. Ако следите съобщенията на компании като Shell, ще видите, че цените вече се отразяват на офшорното дълбоководно сондиране.
Ще видим къде отиват цените - аз нямам представа както ще стане на 5 юни 2015 - ден след срещата на ОПЕК.
Бих поканил всеки да направи надеждна прогноза.
Напоследък цените се изравниха, но това не означава, че ще се задържат под 50 долара за барел.
По въпроса за сигурността е ясно, че Саудитска Арабия има два големи външни проблема - Ислямска държава на север, която се опитва да предизвика смут в страната. Да не забравяме, че публично обявената им цел номер едно е смяна на режима в Саудитска Арабия.
Искате да направят халифат, тогава кой град бихте искали да контролирате? Мека и Медина в Саудитска Арабия, разбира се.
Това е очевидно.
На юг имат растящи проблеми в Йемен след като хуси превзеха Сана. Хуси са шиити, разбира се. Това, което успяха да направят е да създадат вакуум в сигурността, който бе зает от Ал Кайда на Арабския полуостров /AQAP/, които не само ще се опитат да създадат хаос в западните градове - атентатът в Шарли ебдо /Charlie Hebdo/ разбира се е свързан с тях, но и в Саудитска Арабия.
Нов екип по сигурността, нови хора, нови идеи, по-младо поколение. Но най-важният човек в Саудитска Арабия остава заместник престолонаследникът Мохамед бин Наиф, министър на вътрешните работи, който отговаря за контратерористичните операции в страната от 2003. Той е невероятно добър в контратероризма. Той е най-важният човек и мисля, че повишението му сигурно е отражение на успеха му в борбата с вътрешния тероризъм.
Той сега е изправен пред големи предизвикателства и на двете граници.
Мога ли да ви питам за Ислямска държава и атаките на Запада - какво следва? Ще има ли нещо, което може да увеличи западното участие в операцията?
Едва ли Барак Обама ще гласува за изпращането на сухопътни американски части в Сирия и Ирак. Каквото и да стане.
Просто не мисля, че това ще стане. Да не забравяме, че когато стана президент в първия си мандат, а и когато бе преизбран, обеща да изтегли американските части от Ирак.
Все още мисля, че по-голямата част от американците подкрепят Обама по този въпрос, въпреки по-твърдата линия на Конгреса, който вече се контролира от републиканците.
Подозирам, че вероятно нещата ще продължат както в последните пет месеца.
ИДИЛ претърпя някои загуби, май ги изтласкаха от градската част на Кобане. Главно с помощта на кюрдите, но и с голямата подкрепа на американските въздушни удари.
ИДИЛ обаче все още окупира околностите. Окупират големи части от Сирия. Май доста пълен контрол имат и в голяма част от Западен Ирак.
Докато в региона има армии, които могат да окупират и задържат зони, откъдето ИДИЛ е бил изтласкан от въздушните удари, мисля, че ще имаме нещо като статукво.
Рискът е в това, че водената от моментен порив организация, която наистина разбира значението на пропагандата, ИДИЛ ще се опитва да запази отбелязването на точки в своя полза по един или друг начин.
Смятам, че най-тъжното в инцидента с двамата японски заложници е отчасти предизвикано от същата необходимост да подхранват изключително ефективната си пропагандна машина.
Имаме малко време, но доста още география. Ципрас обеща да няма изненади. Новият премиер на Гърция, на поста е от пет дни. Той се срещна с Мартин Шулц - какво мислите за гръцките карти и германското примигване?
Не вярвам Германия да примигва. Сериозно, не вярвам, че ще мигне.
Германия няма да мигне по най-различни причини.
Първо - вътрешната ситуация в Германия.
Ангела Меркел сега трябва да се справи с Алтернатива за Германия. 10% средно в три източни провинции на изборите миналата година. Ще следим регионалните избори в Хамбург на 14 февруари, за да видим дали няма да се повторят събитията и на Запад.
Няма прошка - Гърция ще бъде дълбоко непопулярна сред повечето германци, които вече са доста недоволни, защото не харесват QE.
Драги не облекчи работата на Меркел в това отношение.
Второ - ако гърците получат някакво опрощаване на дълговете, какво ще бъде посланието за испанците, за които предстоят важни избори?
Не само парламентарните избори в края на годината, но и важни местни избори през май в 13 от 18 провинции.
Подемос е клонинг на Сириза.
Ние се намираме в свити, объркани, шумни преговори, които ще дадат в резултат нещо като - простете за израза - удължавай и се прави, че няма нищо.
Кои са според вас трите най-големите геополитически рискове на 2015?
Първо -
Петролът. Някои политически събития могат да свалят доставките и пазарите да реагират. Иран - очевидно - е ключ към този фактор.
ИДИЛ се опитва да се насочи към Саудитска Арабия.
Второ -
Централните банки.
Вече имахме голям, досаден удар от една централна банка тази година. Все още знаем дали Федералният резерв ще вдигне лихвите.
Вчера колегите от Ню Йорк, с които говорихме за юни - но кой знае?
Централните банки пак ще са по-важни от централните правителства за паразите тази година.
Трето -
Изборите във Великобритания.
Това е сигурно най-голямата политическа неизвестна в момента. Пазарите още не са оценили политическия риск на изборите във Великобритания.