Пол Гордън: Много е доста субективно понятие. Всъщност, ако си спомняте по-рано този месец, разглеждахме предложения на ЕЦБ за суми до 500 милиарда евро.
Пазарите обаче казват, че очакват ЕЦБ да отиде още по-далеч, а именно програмата да е в размер на 550 милиарда евро и разбира се има и спекулации, че Драги ще надхвърли и тези нови очаквания, като обяви още по-голяма сума.
И всъщност това може да му се наложи. Той може би трябва да прибави около 1 трилион евро към баланса на ЕЦБ, за да съживи инфлацията.
Има 200 милиарда евро, които все още трябва да бъдат изплатени обратно от банките през следващите няколко седмици.
Настоящите програми, като покупката на европейски банкови облигации и обезпечени облигации не са разширили баланса на ЕЦБ особено. Едва няколко стотин милиарда евро.
Така че той ще трябва да извърви дълъг път. И определено ще се намерят хора на пазара, които ще си кажат – 550 милиарда - бихме искали да видим още.
Основните пазарлъци сега изглежда са около разпределянето на рисковете. Какви са възможните сценарии?
Пол Гордън: Има няколко и те могат да се окажат доста сложни, но ти си абсолютно права. Това е ябълката на раздора.
Някои членове на управителния съвет на централната банка казват, вижте, ние наистина не харесваме идеята за вливане на ликвидност.
И това, което въобще не харесваме, ако се наложи да тръгнете по този път, е например германски данъкоплатци да поемат потенциални загуби от придобиването на да кажем испански, гръцки или португалски дългове.
Така че някакъв заобиколен път може да се наложи да бъде намерен, ако Драги иска да постигне консенсус.
Това, което би постигнал ако постъпи така, ако ограничи рисковете, би било възможността да обяви по-мащабна програма.
Ако реши да тръгне по лесния път, тоест да използва само ЕЦБ, като купи дълговете, които са в балансите на централната банка или в балансите на европейските механизми, тогава рисковете ще се окажат споделени и някои централни банкери могат да кажат, ок, в такъв случй ние ще ограничим количеството активи, които може да купиш.
Другото нещо, което трябва да имаме предвид, е, каква ще е структурата на покупките. Дали покупката ще е наведнъж.
Дали това ще са месечни придобивания до определена сума, или пък те ще са неограничени, докато инфлацията не достигне заложените нива.
Тези неща ще бъдат обсъждани доста интензивно до четвъртък.
Пол, какъв и рискът от балканизация на кредитния риск в Европа? Ще е трудно еврозоната да бъде приемана като единен фронт, след като този риск бъде поет от отделните централни банки. Къде ще се окажат еврозоната и ЕЦБ, ако това е пътят, който изберем?
Пол Гордън: Именно от това произтичат опасенията. Ако представите план, който е твърде сложен, където рисковете са разпределени тук и там - част от рисковете са поети от евро системата, а други от отделните централни банки, при което някои банки ще поемат повече рискове от други, тогава излиза, че еврозоната наистина е балканизирана.
Имаме валутен съюз, но нямаме фискален съюз, нямаме истински политически съюз и така започвате да подкопавате шансовете си за успех.
Всичко това говори за необходимостта от още по-голяма програма за вливане на ликвидност.
Това, което може да очакваме Драги да направи в четвъртък, е да каже няколко окуражаващи думи - той винаги е правил това.
Този път обаче той наистина трябва да излезе с някакъв мащабен и смел план, план, който ще покаже на инвеститорите, че сме сериозни и ще върнем инфлацията на заложените нива, че определено няма да допуснем дефлация.