Политическите критерии са тези, които спъват България за присъединяването към еврозоната, стана ясно от коментара на икономиста Владимир Каролев в Сутрешния блок на Bulgaria On Air.
В тази връзка той подчерта, че „Националната банка трябва наистина да бъде, да отговаря на стандартите на немска, например, на белгийската и т.н. Очевидно от казуса с КТБ става ясно, че не отговаря на този критерий“. Той подчерта, че според много неписани критерии страната ни не отговаря на изискванията за членство в общия монетарен съюз и изтъкна критиките към България по отношение на борбата с корупцията, с присъединяването към Шенген, с изпълнението на структурни реформи.
„Не случайно финансовият министър каза от Литва, че за да влезем даже в чакалнята, трябва да покажем сериозни реформи. А виждаме от последната седмица как едно дори елементарно, не бих го нарекъл дори реформа – желание на министъра на транспорта, жп линии, при които само 3% от приходите им покриват разходи, т.е. 97% от разходите им са субсидия, и които разкарват по 10-15 пътника, даже и това беше спряно от популизъм и синдикати. Да не говорим за пенсионната реформа, където имаше не стъпка, а скок назад, да не говорим за здравеопазването, където единственото нещо, за което се говори е повече пари, повече пари“, коментира Каролев.
Той допълни, че без да се направят реформи, дори и да ни пуснат в чакалнята, може да останем там много време. Икономистът подчерта, че за влизане в ERM II е нужно да се подаде заявление и да бъдат покрити определени показатели, на които по думите му България отговаря.
„За да влезем в чакалнята на еврозоната, трябва да отговорим на 5 показателя. На единия, от които отговаряме-от самото въвеждане на валутния борд, и то е, че местната валута не трябва да се променя в рамките на 15% спрямо еврото - а нашата валута е фиксирана.
Другите показатели гарантират, че когато една държава влезе в чакалнята и след това в еврозоната, трябва да има макроикономическа стабилност на ниво публични финанси и на ниво лихвени равнища. По отношение на публичните финанси, ако се обърне негативната тенденция след 2009 да имаме всяка година дефицити, ще се изпълни и този критерий“, коментира Каролев. Той подчерта, че изискванията са доста високи „в лошия смисъл“ и допълни, че се позволява на една държава да има 60% публичен дълг към БВП, в България е 30%. - „Позволява се 3% бюджетен дефицит. България миналата година не отговаря на този критерий, но има стремеж да слезем под 3%. Това е е поет ангажимент да и в тригодишната прогноза. 3% - до 2017,' коментира икономистът.