Жан-Клод Трише: Ускоряване на програмите за изкупуване на активи определено е необходимо в момента. Това е ясно.
Дали това ще е достатъчно за постигането на задоволително ниво на инфлация, е друга история.
Защото има нужда, абсолютна нужда от сътрудничество между правителствата, парламентите и изпълнителните органи в цяла Европа, както и между социалните партньори.
Социалните партньори имат роля, която да изиграят, защото в страните, където има пространство за маневриране, е абсолютно ясно, че заплатите трябва да са по-динамични, отколкото сега, ако искаме инфлация, която е в съответствие с нашата дефиниция за стабилност на цените, а именно инфлация, близка до 2%.
Това е дефиницията не само в Европа, но както знаете и във всички основни централни банки, управляващи големите развити икономики. Същата дефиниция за ценова стабилност – инфлация от 2% или близо до 2%.
Марио Драги изглежда, че търси подкрепата на Германия. Той разкри това в интервю, което даде току що. Като бивш управител на Европейската централна банка, дайте ни представа, как се навигира в подобна политика, когато вземате решения?
Жан-Клод Трише: Нормално е, разбира се, институция като ЕЦБ да разчита на подкрепата на хората в Европа.
Не хората от някоя конкретна страна, а хората в Европа. Нека незабравяме, че сме задължени от самия европейски договор да не вземаме решения като функция на позицията, на която и да е конкретна страна.
Решения трябва да се вземат в съответствие с целта да се грижим за интересните на еврозоната като цяло.
Винаги съм мислил, че това, което е важно, е изключителният интерес на еврозона, а не някоя определена позиция.
Прецених, че всяка отделна национална позиция е политически некоректна, в светлината на стриктното прилагане на договора от Маастрихт.
Когато бяхте управител на ЕЦБ идвали ли са при вас политици, за да ви кажат, господин Трише, трябва да направите това или не трябва да правите това.
Жан-Клод Трише: Не, защото те знаеха, че аз не бих приел. Но след като казах това, в определени моменти трябваше да взимаме много трудни решения.
Търсили ли сте тяхната подкрепа, когато се е налагало да действате?
Жан-Клод Трише: Не, опитах се да обяснявам, когато беше възможно и Марио Драги прави това много добре – защо взимаме тези и тези решения, защо трябва да действаме, защо имаме ситуация, която изисква действия.
Правил съм го и аз. Понякога определено имах проблеми. Трябваше да приема оставките на някои от колегите си. Така че съм имал истински проблеми.