Бел: Банковата система в Европа все още не работи

Главният инвестиционен директор на Stanhope Capital коментира пред Bloomberg проблемите пред китайската икономика, както и световния пазар на облигации, анализирайки ситуацията в Япония, САЩ и еврозоната. Вижте цялото интервю:

Джонатан Феро, Bloomberg:  Джонатан, виждате отговорът на Китай и обявената от тях инвестиционна програма за инфраструктурни проекти. Бих искал да свържа и движението на цената на петрола с Китай. Хубав, голям пакет със стимули за китайската икономика ли представлява това движение, или е просто симптом на забавянето там?

Джонатан Бел, главен инвестиционен директор на Stanhope Capital:  Спадът в цената на петрола е стимул за китайската икономика, нещо, което ще ѝ помогне. Китайската икономика обаче страда от проблема на огромните разходи за инвестиции и инфраструктура, които представляват почти половината от икономиката на страната. Растежът идваше от тези инвестиции и от износа. Износът обаче не расте с предишните темпове, а потреблението все още не е достатъчно, за да запълни тази празнина и да доведе до същия растеж. Веднага щом ръстът се забави, властите в Китай се обръщат към инвестиционните и инфраструктурни разходи. Проблемът е, че голяма част от тези разходи са хвърлени на вятъра и не спомагат за постигането на растеж през следващите години, на който всички се надяват.

Джонатан Феро, Bloomberg:  Освен това в китайската икономика има сериозен излишен капацитет и средата е дефлационна. Какъв е рискът Китай да продължат да пренасят тази среда и върху САЩ и Европа?

Джонатан Бел, главен инвестиционен директор на Stanhope Capital:  По-малък отколкото беше. В Китай през годините заплатите растяха и това се отрази негативно на конкурентоспособността на страната. Преди 5 години всички казваха, че доходите в Китай трябва да се увеличат, вече се говори за това, че стойността им трябва да падне в определен момент. Вече проблемът е по-малък отколкото беше. Проблемът на Китай в момента е задържането на растежа, докато потреблението просто не успява да допринесе достатъчно.

Джонатан Феро, Bloomberg:  Наблюдавам световните пазари на облигации на фона на всичко това, слабия растеж, ниската инфлация. Няма признаци, че скоро ще се случи нещо с лихвените проценти. Да обърнем внимание на държавните ценни книжа. Доходността по 10-годишните американски ДЦК е 2%. Миналата година стратегията в търговията  беше да се заеме къса позиция на този пазар, защото се предполагаше, че доходността на този вид инструменти ще се увеличи. И тази година предположението беше същото. Могат ли все още да се изкарат добри пари от държавните ценни книжа тази година?

Джонатан Бел, главен инвестиционен директор на Stanhope Capital:  Това е чудесен въпрос. Хвърляйки поглед към облигациите в световен мащаб виждаме, че не можете да изкарате пари, инвестирайки в дългосрочни японски облигации, нито пък в облигации на страни членки на еврозоната. Вече в цената на тези облигации е взета предвид дефлация или нулева инфлация  за следващите 10-15 или 20 години. Двете места, на които хората смятат, че е възможно инфлацията да се задвижи в определен момент, са САЩ и Великобритания. Мисля, че САЩ може да бъде среда, където растежът да продължи. Лихвените проценти няма да се качат с много, дори да има увеличение от 0,25% или 0,5%, това ще бъде всичко. Проблемът е, че потенциалната възвращаемост е ниска, а потенциалният риск е огромен. Безработицата в САЩ продължава да пада, а с това идва и натискът върху заплатите. Тогава ще загубите много пари и затова мисля, че има много повече какво да загубите, отколкото да спечелите.

Джонатан Феро, Bloomberg:  Не крие ли по-голям риск това да държите испански и италиански дълг и да загубите много пари. Гледайки доходността по 10-годишните италиански ДЦК, тя е под 2%. Какво би ме накарало да си купя такива облигации точно сега?

Джонатан Бел, главен инвестиционен директор на Stanhope Capital:  Бихте притежавали такъв дълг, ако вярвате в историята за еврозоната, в това че държавите бавно се приближават една към друга и италианският дълг е идентичен на немския. Приближаваме се към това и аз все още вярвам, че то ще се случи. На пазара на облигации обаче има прекалено много примери, когато се постига ниска възвращаемост на цената на сериозен риск. Това би бил риск, който аз не бих поел.

Джонатан Феро, Bloomberg:  Да поговорим за рисковете тогава, защото един от евентуалните купувачи е Европейската централна банка. Може ли да те купят облигации, когато пазарът е в най-високата си точка. Какво означава това, когато централната банка купува облигации, когато те са най-скъпи, изобщо значи ли нещо?

Джонатан Бел, главен инвестиционен директор на Stanhope Capital:  Централните банки не се притесняват от това да купуват в такива моменти, ако това е каквото трябва да се направи, както в случая на Драги, за да спаси еврозоната и да стимулира растежа. Няма да имат същите съображения като Вас и мен, няма да търсят печалба с тези покупки. Мисля, че ако ЕЦБ предприеме количествени улеснения и купи скъпи ДЦК, което стимулира растежа в Европа,то това е бил правилният ход, който да предприемат.

Джонатан Феро, Bloomberg: В такъв случай не мислите ли, че ценовите ефекти от количествените улеснения вече са налице? През 2012 Марио Драги имаше план, който не беше активиран, но несъмнено подейства. Доходностите паднаха, а цените на активите се увеличиха. Сега не виждаме ли вече ценовите ефекти от количествените улеснения без те да са предприети?

Джонатан Бел, главен инвестиционен директор на Stanhope Capital:  Може би сме видели ценовия ефект, но все още не сме видели ефекта на паричното предлагане. А именно той е ефектът, от който се нуждаем. Банковата система в Европа все още не работи, все още не са заделени провизиите за покриване на лоши кредити, които трябваше и не всички банки са наред. Трябва да влезем в позиция, в която кредитирането върви и задвижва икономиката. Това е положителният ефект, който може да се постигне чрез количествените улеснения.