Защо валутните кризи не се решават с вдигане на лихви

През май 1998 Русия отново беше в светлината на прожекторите, утроявайки основния си лихвен процент до 150% в опит да спаси потъващата си икономика.

Два месеца по-късно Москва фалира. Рублата поевтиня за годината с 71%.

Същевременно, повлечената от азиатската финансова криза Индонезия последователно повишаваше лихвените си проценти в периода 1997 – 1998, достигайки 58% през май 1998.

Президентът Сухарото подаде оставка по-късно същия месец.

През септември на фона на масовото изтичане на чуждестранни капитали Бразилия повиши основния си лихвен процент до 49,75%.

Реалът не поскъпна на годишна база спрямо долара до 2003.

Не само развиващите се пазари са имали подобни проблеми. На 16 септември 1992 Великобритания изпадна от предхождащия еврото валутен механизъм, след като повишаването на лихвите неуспя да неутрализира залозите срещу лирата.

Инвеститорът Джордж Сорос спечели около 1 милиард долара, след като заложи срещу паунда.

Паундът приключи годината със загуби от 19%.