В тази връзка, мислите ли че британците разполагат с информацията, от която се нуждаят, за да могат да вземат рационално решение за отношенията ни с Европейския съюз? Има много преувеличения. И аз не искам да ви въвличам в разговор за това, но фактите са важни. И ако се върнем към референдума в Шотландия, фактите станаха важни едва в последния момент. Преди това се вдигна много врява, но след това стигнахме до фактите и веднъж, след като това се случи, хората бяха склонни да вземат решения различни от тези, които си бяха мислили, че ще вземат. Така че живеем ли в свят, в който сме коректно информирани?
Жаклин Минор: Мисля, че шотландският референдум е много поучителен. Накрая, както казахте и определено през последните два три месеца, хората, които гласуваха в този референдум, наистина искаха да разберат проблемите - как ще им се отрази всичко това, как ще се отрази върху пенсиите им, спестяваният им, какво може да е влиянието върху безработицата от тази независимост.
И предполагам, че ако имаме референдум през 2017, ще има сходен глад за факти, за информация, за реално разбиране на проблемите в тази страна.
И мисля, че това вече започва да се случва. В публичното пространство има все повече информация. Събрани са огромно количество данни.
Те са достъпни за всички, които искат да ги прочетат или да ги използват. Има най-различни академични институции и организации, които събират данни за ефекта от преките чуждестранни инвестиции, ефекта от търговията с Европейския съюз, с останалия свят, и разбира се, ефектът от имиграцията от Европейския съюз.
Мислите ли, че тази информация се разпространява достатъчно широко?
Жаклин Минор: Вестниците публикуват историите, които избират да пишат, това винаги е било така.
Мислите ли, че тази информация ще се появи, ще се превърне в център на дебата?
Жаклин Минор: Мисля, че това ще се случи. Но ако имаме референдум, тогава, според мен, хората, както в случая с шотландския референдум, ще решат отчасти водени от емоциите си.
И това е важно в този дебат. Не мисля, че може да загърбим това. В Шотландия, разбира се, имаше усещане за национална идентичност, но и усещане за споделено историческо и културно наследство.
В европейския дебат очевидно нагласата затова, че принадлежим към Европа, не е толкова силна, колкото нагласата, че принадлежим на Обединеното кралство.
Все повече обаче, особено през последните няколко седмици от кампанията за референдума в Шотландия, на преден план изплуваха опасенията, как ще бъда засегнат лично аз, как като индивид ще ми се отрази всичко това, по-малко вероятно ли ще е децата ми да си намерят прилична работа, ще ми се гарантира ли пенсията, какво ще се случи с инфраструктурата…
Всички тези неща, които са наистина важни в живота на хората.