Хронични дефицити и нарушени фискални правила показва бюджет 2015. Такава е оценката на Института за пазарна икономика за параметрите на главния финансов закон. Според нея, това е бюджет на стагнация, а не на реформи.
Проектобюджетът на Института за пазарна икономика предлага постепенно изчистване на дефицита - 1,8% за 2015 година, 1% за 2016 и 0% за 2017 година. Мерките, с които може да се постигне това, са премахване на неефективните данъци, покачване на акциза за цигари от следващата година, приватизация на закъсали държавни компании като БДЖ, премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове.
Ако разходите на публичния сектор се свият с 10 %, това би спестило на бюджета 740 млн. лв., посочиха от Института за пазарна икономика. Още 300 млн.лв могат да бъдат спестени, ако се премахнат националните доплащания и други помощи от бюджета за земеделските производители.
" Следващата година дефицитът трябва да е под 2%, а през 2017 да има балансиран бюджет, това казва нашият закон. Точно такива числа предлагаме и ние, като дефицита го намаляваме двойно спрямо 2014 и постепенно през 2017 година стигаме до балансиран бюджет с мерките, които сме разписали" заяви икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
3418 лв ще внесе данъкоплатецът в държавната хазна през 2015-та, изчислиха от института. 1577 лв. от тях са за пенсии, социални помощи и обезщетения, а едва 26 лв. - за наука - това показва традиционната за този анализ така наречена разходна бележка.
" Две неща има в тази бележка, които са тъжни – дългът, миналата година беше 2500 лв. на човек, а сега е 3500 лв. , което е нормално, след като дългът нарасна под 23%. Другото, което може да ви натъжи са лихвите по стари дългове ,което е доста повече от разходите за култура, спорт, образование и наука взети заедно" , допълни още Ганев.
Ако бъде изпълнена фискалната рамка, дадена от правителството, тя ще гарантира още 3 години на бюджетен дефицит, освен досегашните шест, смятат експертите. Според тях, това ще доведе до нарастване и на държавния дълг, като по техни изчисления над 1 млрд. лв годишно са само лихвите по старите дългове, които плаща държавата.