Нека да поговорим за значението на това, което видяхме на срещата на ОПЕК. Прочетох коментар, цитиращ Майкъл Уитнър, който казва, че ОПЕК вече няма да контролира предлагането. Това е толкова фундаментално, че е трудно да приемем подобно твърдение за пресилено. То описва ли ситуацията около ОПЕК, която наблюдавахме тази седмица?
Филип Чалдек: Това, което видяхме вчера, е, че очевидно пазарният дял за страните от ОПЕК в момента е по-важен от цената на петрола, особено за Саудитска Арабия.
Особено сега, когато САЩ произвеждат много повече петрол, отколкото преди, заради шистовият бум.
При това САЩ вероятно ще започнат да изнасят петрол. Така че за момента страните от ОПЕК вероятно са решили, че това, което е от значение, е пазарният дял, а не нивото на цената.
За сега те не правят нищо. Колко дълго ще продължи това? Имаме ли усещане, че през идните месеци този възглед ще се промени или това ще продължи в дългосрочен план?
Филип Чалдек: Те казаха, че ще се срещнат пак, когато е следващата им редовна среща през юни. Но не може напълно да изключим, че междувременно няма да има друга среща.
Разбира се, те ще следят пазара. При предлагането са налице няколко риска. Добивът в Либия все още е много несигурен, санкциите срещу Иран все още не са вдигнати.
Не беше постигнато споразумение за ядрената програма на страната, така че те не са във състояние да изнасят повече.
Също така Нигерия все още не се е справила с проблемите си. Така че съществуват рискове свързани с предлагането.
Също не трябва да пренебрегваме търсенето. Китай е основен фактор в търсенето за момента и прогнозата там е, че търсенето ще продължава да расте.
Така че междувременно пазарите могат да се саморегулират, както страните от ОПЕК прогнозират и очакват.
ОПЕК предполагат, че други производители по света също ще усетят тежестта от по-ниските цени, дори преди тях. Поне те така предполагат. Кой ще поддаде първи, къде болката ще се окаже нетърпима? Производителите на шистов петрол в САЩ, Русия, иранците, Венецуела? Някои от тези страни са в ОПЕК и те искаха квотите да бъдат понижени.
Филип Чалдек: Мисля, че тези, които ще поддадат на натиска първи, всъщност са страни членки на ОПЕК като Нигерия, Алжир и Венецуела, защото тези страни са силно зависими от приходите от петрол и техните бюджети са силно притиснати.
При сегашните цени на петрола те ще имат големи проблеми с финансирането през следващите 6 месеца.
Но за сега те не бяха чути. Може би обаче ситуацията за тях ще се промени през юни.
Какво означава това за бъдещите инвестиции в петролната индустрия? Вие споменахте ситуацията с търсенето и предлагането и как тя може да се промени. Неотдавна разговаряхме с представител на Международната агенция по енергетика и техните най-големи опасения са, че тези ниски цени означават по-малко инвестиции в сектора?
Филип Чалдек: Зависи. Не е толкова важна цената на петрола, а колко дълго тя ще се задържи на тези нива.
И ако цената на петрола се задържи на тези нива само за месец - два, дългосрочните инвестиции - повечето от сегашните инвестиции в нефтени находища са много дългосрочни - те няма да бъдат засегнати, само защото цената на петрола е ниска за около два месеца.
Но разбира се, ако цената на петрола остане на тези нива цялата 2015, то тогава инвестициите са застрашени.
Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
LIVE
