Това не е първият път, когато Европейската комисия се занимава с подобен случай и налага анти монополни глоби на големи американски технологични компании. Преди няколко години във фокуса на Комисията попадна Microsoft.
ЕС глоби Microsoft със 731 милиона евро за това, че злоупотребява с монополната си позиция.
Ако погледнем начина, по който ЕС гледа на големи организации като Google, Microsoft и Yahoo, те могат да се опитат да оспорят доминантната им позиция по редица причини – икономически и политически.
Може би една от причините е, че американските компании са толкова успешни в тази сфера и са развили бизнесите си по такъв драматичен начин, в условията на дерегулираната интернет икономика, че конкурентните европейски компании изпитват затруднения да ги настигнат.
Така че това може да се приеме от някои наблюдатели като опит да се даде шанс на европейските компании да наваксат изоставането си.
Всичко това трябва да се разглежда в политически контекст. Очевидно в момента се водят преговори по едно доста обширно търговско споразумение между Европейският съюз и САЩ.
Водят се много политически разговори. Също така трябва да разгледаме проблема от гледна точка на разузнаването и събирането на информация, както и способността на тези големи технологични компании да съхраняват информация за европейски граждани и евентуално да я предоставят на разузнавателни агенции.
В светлината на това, което Едуард Сноудън разкри миналата година, европейските власти са много, много чувствителни към въпроса за защитата на личните данни.
Така че това е едно общо предизвикателство през американските технологични компании. То е политическо предизвикателство, но също така е и икономическо.