Регулаторът винаги има отговорност под една или друга форма за това, което се случва в подопечната му област по един или друг начин. Ако има тежко сътресение, регулаторът понася отговорност, коментира в Сутрешния блок нa Bulgaria On Air финансистът и бивш подуправител на БНБ Мартин Заимов. По думите му това, което сега се вижда относно казуса КТБ, е „че в управлението на тази банка е имало много сериозни дефекти. Не е ясно как надзора не ги е видял. Мнозинството от хората, които работят в надзора са много големи професионалисти и няма как да не го видят това“.
От друга страна, обаче според Заимов - „няма регулатор в света, който да застане пред цялата политическа подкрепа в държавата. А тази банка имаше подкрепа на многобройни държавни мъже и жени в последните 5-6-7 години“, подчерта Заимов.
„Регулаторът по дефиниция трябва да е независим и хората, които ръководят регулаторната институция, трябва да имат сила и характер за това нещо. Но все пак абсолютната независимост е спорна. Все пак регулаторът е част от едно общество и ако цялата власт защитава нещо- ти няма как да кажеш – не, то е нещо друго“, коментира Заимов.
По думите му от случилото се с КТБ могат да бъдат направени референции към времето от 80-те години на XX век, когато българската държава взима огромни дългове, които след това не може да изплаща. Заимов допълни, че натрупаните тогава дългове по-късно не са били изплатени на базата на семплото обещание от държавата. - „Когато държавата стои зад някой- независимо дали си регулатор или депозант, или даваш пари на заем – ти смяташ, че държавата рано или късно ще помогне. В конкретния случай- частично ще се случи точно така, всички данъкоплатци ще трябва да дадат, надявам се не много средства, за изплащане на гарантираните депозити“, посочи още Заимов.
Неговото мнение е, че няма подкрепа, която би могла да запази КТБ като банка.