за публичните финанси, да спрат да харчат и да ограничат разходите в рамките на постъпленията. По думите на председателят на Асоциацията Васил Велев това не е невъзможно. Той подчерта, че от изнесените в отчет на Финансовото министерство данни за изпълнение консолидираната фискална рамка към 30 септември е станало ясно, че три месеца преди края на година е достигнат размера на заложения дефицит в абсолютния му размер. Притеснителното по думите му е, че в оставащите месеци до края на 2014 се предвижда този дефицит да се удвои.
„Министерствата трябва да се ограничат в рамките на приходите“, категоричен е Велев. По думите му предвид дефлационните процеси в икономиката със събраните средства могат да се извършат много повече дейности и допълни, че спрямо миналата година, за деветмесечието на 2014 постъпленията са с четвърт милиард повече.
„Когато не се изпълняват приходите, трябва да се ограничат разходите, а не да се предлага увеличаване на разходите над планираните. Тази грешна основа при проекта за актуализация на бюджета, срещу която възразиха всички социални партньори, всички работодателски организации, вече е внесена в парламента, и някак обществото безкритично го приема като някаква даденост“, коментира Велев.
Той подчерта, че притесненията на Асоциацията на индустриалния капитал са провокирани не само с това, че се забавя изготвянето на бюджета за 2015, но и че се прави стъпка в грешна посока- а именно основният финансов закон за следващата година да бъде изготвен върху проекта за актуализация на бюджета и ревизираните наскоро средносрочни прогнози за ръст на финансовото министерство.
По думите на Велев ситуацията с КТБ неминуемо ще се отрази, както на банковия сектор, така и на реална икономика. Той подчерта, че по-голямата част от членовете на Асоциацията очаква по-ограничен ръст в следващите години- от една страна, заради кризата в Украйна и санкциите срещу Русия, и от друга- заради политическата нестабилност у нас и случилото се с КТБ. По думите му обаче, очакваният по-ограничен ръст в следващите две- три години, „не е причина да се планира по-голям дефицит от предвидения в Закона за публичните финанси, който е 2%, както и че за тази година не трябва да надвишава 3%“.
Велев коментира още, че не е необходимо да се правят бюджетни разходи за КТБ, дори и при най-неблагоприятният сценарий, към който по думите му се върви- а именно фалит. По думите му не е задължително това да се случи. - „Може Фондът за гарантиране на вземанията да попълни чрез държавно гарантиран заем недостигащите му средства и да влезе с тези 3.5 млрд. лв. При останалите влогове над гарантираните съответните облигационери и кредитори да трансформират в акции своите вземания и по този начин не е необходимо банката да прекратява дейността си“, посочи Велев.
Той допълни, че по този начин ще се минимизира отрицателният ефект върху икономиката като цяло и върху дейността на конкретни предприятия, конкретно.
Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
LIVE
