Инвеститор търсил вариант да вложи 1 млрд. евро в КТБ

Това била причината за решението на бюджетната комисия от 29 октомври, заяви Менда Стоянова

30.10.2014 | 20:19 Редактор: Мариета Иванова
Инвеститор търсил вариант да вложи 1 млрд. евро в КТБ

Решението на временната парламентарна бюджетна комисия от 29 октомври за предприемане на стъпки за промяна на законодателството, така че БНБ да не е задължена да отнеме лиценза на банка с отрицателен капитал, каквато се очаква да се окаже КТБ при осчетоводяване на обезценките на посочените от одиторите активи, било взето с цел да се даде време на потенциален инвеститор да предложи план за преструктуриране на банката. Това стана ясно от думите на председателя на временната бюджетна комисия Менда Стоянова в отговор на журналистически въпрос каква  била причината преди ден да бъде взето споменатото решение. Тя подчерта, че от около седмица този инвеститор водил преговори за влагането на средства от 1 млрд. евро в КТБ, но нямало достатъчно време да го направи. С взетото решение от 29 октомври му се осигурявало малко време.

Казусът "КТБ" беше обсъден и на среща при финансовия министър с депутати от временната бюджетна комисия. След разговорите Менда Стоянова коментира пред журналисти, че ако КТБ бъде обявена в несъстоятелност и трябва да бъде изплатени гарантираните влогове, в Закона за държавния бюджет са предвидени две опции Фондът да набере недостигащите му средства.  Припомняме, че във Фонда за гарантиране на влоговете не достигат 1.7 млн. лв. от необходимите 3.7 млрд. лв., чрез които да се изплатят гарантираните депозити в КТБ.

Единият вариант е допълнителен дълг на държавата чрез емисия държавни  ценни книжа, посочи Стоянова. Тя допълни, че при този вариант сумата ще бъде дадена от държавата на фонда назаем и при съответната лихва след време ще бъде върната. Втората опция е Фондът да емитира облигации, гарантирани от държавата, „което също е елемент от държавния бюджет”, посочи Стоянова. Тя подчерта, че „държавата е посредник -тя използва ДЦК, които са с изключително добра доходност и държавата може да ги пласира при изключително ниска лихва.

В този смисъл нямаме финансиране от държавата, имаме финансиране, което държавата ще получи обратно с печалба на по-късен етап,” заяви Стоянова.