Това е нещо, за което говорихме, точно преди публикуването на тези резултати. Гласуването е проведено преди да се появят всички тези лоши новини за икономиката.
Стивън Бароу: Да, точно така, преди мини срива при акциите, преди данните за твърде ниската инфлация и преди някои от опасенията за еврозоната отново да изплуват на повърхността, така че резултат от 7 на 2 едва ли ще се повтори на следващата среща.
Ако погледнем, какво Мартин Уейл каза през почивните дни, той даде вид, че се колебае, но той всъщност не се колебаеше, тъй като не искаше да признае, че може да промени мнението си, само защото фондовите пазари са колабирали.
Това, на което той наблегна, беше, че нещата може би не изглеждат толкова солидни заради прогнозата за продуктивността.
Така че той на практика се придържа към аргументите, поради които първоначално искаше по-високи лихви, а именно, че продуктивността може и да не се повиши в рамките на 2 години. Ето защо, той беше коментирал, че може и да не гласува.
Да, те са разделени на два лагера. Малцинството, тоест, двамата, които са гласували за повишаване на лихвите, казват, че е по-добре да сме готови за очаквания натиск от страна на трудовия пазар. И Карни в известен смисъл каза същото. Той каза, че ще повиши лихвите преди растежа на заплатите да започне да се усеща. Очевидно има цяла дискусия около разминаването между производителността и забавянето на трудовия пазар. Въпреки това те казват, че трябва да очакваме натиск. Мнозинството обаче обръща повече внимание на прогнозата за инфлацията. При това, това гласуване се случи преди данните за инфлацията, която се оказа 1,2%. Такава инфлация не оправдава повишаване на лихвите. Сега, когато имаме тези 1,2%, това само затвърждава позицията на мнозинството.
Стивън Бароу: Да така е. Ключът очевидно е, как това ще се отрази на очакванията за инфлацията.
Както знаете Английската централна банка, както и някои други централни банки, следи инфлацията доста внимателно.
ЕЦБ действа по същия начин. Английската централна банка се придържа към 2-годишния инфлационен хоризонт.
Когато инфлацията беше над 5% те не повишавах лихвите. Сега тя е под 2% и вероятно ще падне дори под 1% и това вероятно ще принуди управителя на Английската централна банка да пише писма до финансовото министерство, за да обяснява какво се случва.
Дори инфлацията да се понижи под това ниво, докато Английската централна банка остава последователна в прогнозата си за 2% инфлация в рамките на следващите 2 години, монетарната й политика вероятно няма да се промени твърде драматично.
Според мен един или двамата централни банкери, които гласуват за повишаване на лихвите, може временно да се съгласят с мнозинството.
Но си мисля, че няма да го направят с огромно желание и след няколко месеца, ако нещата не са се променили чувствително, ще поискат повишаване на лихвите отново.
Индексът на потребителските цени, разбира се, има връзка с цената на петрола. До колко обаче сте загрижен за загубата на инерция в еврозоната, защото от 3 – 4 седмици това наистина ни притеснява. Смятате ли, че ситуацията е подобна на тази от преди близо година и половина, когато ставаше въпрос за разпадане на еврозоната?
Стивън Бароу: По първата тема за петрола. Да той е от голямо значение за инфлацията във Великобритания, но не става въпрос само за това. Имаме и други проблеми.
Имаме войни между търговските вериги, които задържат цените ниски и които вероятно ще продължат.
Имаме сравнително силна лира, която също вероятно ще задържи цените ниски. Така че не става въпрос само за петрола.
Мисля че има общо усещане, че инфлационният натиск е нисък. Растежът на заплатите, както знаем, също е много нисък.
Както ти спомена очевидно имаме и кризата в еврозоната. Всъщност не криза на облигационните пазари, каквато имахме преди, а криза в икономиката.
Но да, това е едно от основните опасения на Английската централна банка. Само за момент погледнете Английската централна банка и Федералния резерв.
Коя от тези две банки ще мигне първа и ще повиши лихвите? Мисля, че това ще бъде по-скоро английската банка.