Знам, че сте се срещали с много латиноамерикански лидери. Виждате ли Латинска Америка като нова възможност? Какво представлява този регион за вас?
Латинска Америка крие големи възможности за всичко, включително от енергийна гледна точка. А енергията е навсякъде.
Мисля, че в Латинска Америка има търсене за инвестиции в инфраструктурни проекти, в електропреносни мрежи, енергийни мощности, възобновяеми енергийни мощности, във всичко.
Има голяма нужда от инвестиции, голяма нужда от растеж, стимулиран от енергийния глад. Така че тук говорим за комбинация от демография и икономика.
Кажете ни по-конкретно.
Имаме две големи страни – Бразилия и Мексико, и ги наричам големи, защото населението им е над 100 милиона. Така че там има огромно търсене.
След това имаме огромен растеж в Чили, Перу и Колумбия. Разглеждани заедно, те са една голяма страна с много потенциал.
Но много хора казваха, че Бразилия има този потенциал и го казваха от години, а сега са разочаровани. Когато разгледате региона, има ли страни, които крият по-добри възможности от други? Мексико например, Колумбия?
Това всъщност е цикъл. Трябва да погледнете на цикъла в неговата най-висока и най-ниска точка. И трябва да сте наясно, че този цикъл ще продължи дълго време.
И разбира се, имаме и фалита на Аржентина..
Така че, трябва да сме сигурни, че не правим грешки в оценката на този цикъл.
Чух че говорихте с доктор Ким преди малко за плановете на Драги за стимулиране на икономиката. Вливане на ликвидност, подобно на това, което имахме тук в САЩ. Това ли е правилното решение?
Мисля, че това е една от правилните стъпки, но Драги беше много ясен - само по себе си това няма да промени нещата.
Европа трябва да преструктурира икономиката си. Някои страни го направиха и се представят много по-добре от останалите.
Тези, които сега трябва да предприемат структурни реформи са главно страни от Южна Европа.
Там са необходими структурни реформи и те се провеждат.
Испания извърши тези реформи, Италия ги стартира, Гърция трябва да ги извърши, така че, както виждате, когато имаме реформи, нещата вървят по-добре.
Смятате ли че след 10 години Европейският съюз ще съществува, такъв какъвто е сега?
Мисля че ще съществува, но не и в сегашната си форма. Тази криза ни показа, че ни трябва повече ЕС, отколкото по-малко.
Бих подкрепил тази теза с факта, че сега ЕС има повече правомощия, отколкото да кажем през 2008 – 2009.
И кризата демонстрира, че тези правомощия са полезни.
Значи или съюзът ще се задълбочи или ще се разпадне?
Тенденцията е, че трябва да има повече хармонизация на политиките, повече координация и като цяло повече единство.
Какво ви притеснява най-много за европейската икономика през следващите няколко месеца?
Мисля, че скоростта на прилагането на структурните реформи е от ключово значение.
Всъщност прилагането им само по себе си е знак за промяна. Разбира се, това са структурни реформи, които изискват време, за да заработят.
За да се завърнат инвестициите обаче, да бъде възстановено доверието, решението за реформите е от ключово значение.
Кажете ни за газовите доставки в Европа на фона на политическите страхове около Русия и Украйна. Това притеснително ли е?
Бих казал, че това е комплексен проблем, но не е толкова голям, колкото хората предполагаха отначало.
Мисля, че основното опасение беше не около самия газ, а за потенциалния конфликт на границите на Европа, при това не просто с която и да е страна, а с Русия.
Мисля, че това беше много по-важно и много по-сериозно, отколкото просто проблем с природния газ.
Последен въпрос. По-рано разговаряхме с Валери Рокфелер-Уейн, чието семейство е изтеглило инвестициите си от изкопаеми горива. Тя каза, че енергийните компании трябва да направят повече за опазването на околната среда. Какво прави вашата компания?
Мисля, че тя е напълно права. Мисля че енергийните компании, не всички, ние направихме каквото трябва, но като цяло, са закъснели в тази насока.
Мисля, че компаниите трябва да ускорят тези мерки.
Енергийният сектор е изправен пред голяма промяна и в този случай възобновяемите енергийни източници са в основата на тази промяна.