Канадският финансов министър Джо Оливър формулира това доста точно. Той каза, че в тази среда на ниски лихви е налице търсене за по-висока доходност и това води до поемане на повече рискове. Съответно, евентуална корекция може да е съпроводена от доста висока волатилност, която би довела до сериозни загуби.
Шефът на МВФ Кристин Лагард подчерта, че централните банки разполагат с инструментите да се справят с подобна ситуация. Тя също така идентифицира като риск сенчестото банкиране.
Имаше известен дебат за това, дали в комюникето от срещата да бъде включено предупреждение към инвеститорите да бъдат внимателни за подобни рискове.
Това предупреждение в крайна сметка не беше включено, защото имаше опасения за потенциалната реакция на финансовите пазари.
Но след като споменаха този конкретен детайл, финансовите министри на страните от Г-20 все пак отправиха предупреждението.
Те все пак запазват програмите за стимулиране на икономиката, тъй като изтеглянето им определено също крие рискове.
Ние видяхме част от този натиск, докато САЩ ограничаваше програмата си за икономически стимули. Ефектът върху развиващите се пазари беше значителен.
Те искат да прибавят 2% към растежа на икономиките от Г-20 през следващите 5 години.
Но, разбира се, има голяма разлика между това да кажете подобно нещо и да го направите.
Ако вземем Индонезия например, техният финансов министър заяви, че изтеглянето на стимулите води до изтичане на капитали.
Лихвените проценти в Индонезия нарастват. Основната лихва сега там е 7,5%. Тя е на най-високото си ниво от 2009.
И той коментира, че растежът може да се наложи да бъде пожертван, за да се стабилизира икономиката.
Той казва, цитирам, не може да наблягате на икономическия растеж, докато не се справите с този проблем.
Но от подобни срещи може да извлечем и един малък, поучителен урок. Трудно е две страни да се съгласят да вървят в една посока, а какво да каже за 20.
Така че срещата за пореден път илюстрира разминаването между думи и дела.