Необходими са ясни правила и преференциални схеми за компаниите, които искат да инвестират в българската икономика. Това заяви Йорг Золфелнер, председател на експертната комисия по енергетика към Германо-българската индустриално-търговска камара и директор на EVN България. Той подчерта, че честата смяна на изискванията спрямо инвеститорите отблъсква фирмите, включително и тези които искат да инвестират в енергетиката.
За разликите в цените на електроенергията в България, Германия и Австрия; либерализираният пазар и енергийната ефективност със Золфелнер разговаря репортерът на Bulgaria On Air Кремена Кръстева.
Почти еднаква е била цената за битовите потребители в България и Австрия преди две години - съответно 90 и 97 евро за един мегават час. В Германия сметката излиза значително по-висока – 264 евро за мегавата. Причината за голямата разлика в цените на двете централноевропейски държави е, че в енергийния микс на Германия е включена енергия от фотоволтаици, а в Австрия се разчита преди всичко на водноелектрическите централи, обясни Золфелнер.
По същото време австрийският бизнес е плащал по 111 евро за мегават. В Германия има две тарифи – за средния бизнес 149 евро, за индустрията – 116 евро.
Германия и Австрия инвестират в централи от възобновяеми енергийни източници, което има добро въздействие върху околната среда. И пряк ефект върху цените - надолу. Това обаче е така, защото пазарът там отдавна е либерализиран и съществува енергийна борса.
По думите на Золфелнер „ако има повече ВЕИ-та, има автоматично намаление на цените на енергийните борси”. Той поясни, че базисната цена на екоенергията е по-малка, докато надценката е повече.- „Но наистина ние трябва да плащаме, ако искаме чист въздух”, коментира Золфелнер.
Той е скептичен относно предложението да се въведат две тарифи за тока в България - за бедни и богати. Досегашният опит показал, че тази практика не работи, защото много домакинства инсталират няколко електромера, за да се възползват от евтината тарифа. Има и други причини това да не се случи.
„Нещо, което ми прави голямо впечатление, е че винаги дискутираме тази тема от гледна точка на регулирани цени. Но, ако имаме либерализация - как искаме да направим тази социална политика с двустепенна тарифа? Ако имаме либерализацията, ще имаме свободни цени,” коментира Золфелнер.
Брюксел отдавна настоява енергийният пазар у нас да бъде либерализиран. Има и забележки към работата на енергийния регулатор.
В Австрия и Германия се регулират не цените, а конкуренцията на пазара. Въпреки прословутата си спестовност, оказва се, че германецът изразходва повече електроенергия от българина. Това става ясно от данните, които Йорг Золфелнер показа пред Bulgaria On Air. Едно четиричленно домакинство в Германия изразходва около 5000 киловатчаса на година, докато у нас – около 3200.
Предвид неизбежното повишение на цените на тока, темата за енергийната ефективност става все по-актуална.
“В Германия и Австрия има субсидии за млади семейства, които изграждат нов дом. Те получават субсидии само при спазване на енергийна ефективност. В противен случай няма субсидии,” споделя Золфелнер.
У нас е наложително все повече сгради да станат енергийно ефективни, предвид големия брой панелни жилища.
Репортаж на Кремена Кръстева.