Доколко е сериозен глобалният недостиг на вода

Сарбжит Нахал, инвестиционен директор на BAML

02.09.2014 | 17:11 Редактор:
Доколко е сериозен глобалният недостиг на вода
Доколко е сериозен глобалният недостиг на вода

Нека да поговорим за водата тогава. Дайте ни фактите, които трябва да знаем за водата - водата като глобален мега тренд, след което ще разгледаме някои от инвестиционните идеи около този ресурс.

Сарбжит Нахал: Първо, на макро ниво няма достатъчно вода. Ако вземем цялата вода на света, едва 2,5% от тази вода всъщност е прясна.

Второ, тя е разпределена на най-грешните места. Имаме 10 страни, които разполагат с 60% от тази вода и имаме близо 50 страни, които в момента изпитват недостиг на вода.

Трето, използваме твърде много вода. Разходът на вода по-цял свят се увеличава заради земеделието, където се използва най-много вода. Там се използват 70% от водата.

 

Земеделието?

Сарбжит Нахал: Земеделието да, 70% от водата се използва там и това се счита за не ефективно. Определени индустрии на развиващите се пазари са все по-големи потребители.

Също така и употребата на вода за битови нужди на тези пазари - лошият навик за разхищаване на вода, който имаме на запад, започва да се усеща и в развиващите се страни.

 

Къде се намираме, когато става въпрос за по-ефективно управление, по-широка употреба на технологии, регулацията на механизма за управление? Тези три насоки, къде се намираме?

Сарбжит Нахал: Имаме много път да изминем и в трите насоки. За да поставя това в перспектива ще ви кажа, че едва 2,5% от водата по света всъщност се рециклира и използвана отново. Това е просто капка в морето, буквално.

Трябва да се доберем до нивата, които наблюдаваме в страни като Израел, където 75% - 80% от водата се рециклира.

Също така трябва да ревизираме цената на водата. Водата просто не струва достатъчно, за да насърчи потребителите, независимо дали са бизнеси или физически лица, да бъдат ефективни при употребата на вода. Сметката за вода не трябва да е по-малка от тази за ток.

 

Каква е връзката между водата и енергийния сектор? Наблюдаваме някои интересни тенденции и не на последно място употребата на вода при фракинга.

Сарбжит Нахал: Точно така. Ако се огледате по света, 90% от енергийните мощности са зависими от водата.

Най-бързо растящия потребител на вода във САЩ например е енергийният сектор. За добива на един барел нефтен еквивалент шистов газ ние използваме 8 барела вода, които след това трябва да бъдат пречистени.

Ако гледаме на страни като САЩ, очевидно шистовата революция доведе до енергийна независимост, но в същото време 50 до 60% от районите, където се извършва фракинг, официално са обявени за райони с недостиг на вода.

 

Как насърчаваме инвеститорите да се възползват от това? Имаме един великолепен индекс, глобалният воден S&P индекс, който за последните 4 месеца е спечелил 10% на годишна база. За последните 10 години пък се е представил по-добре от нефта, газта и златото. Всъщност този индекс изпреварва нефта, газта и златото както през последната година, така и през последните 3, 5 и 10 години. Това е невероятна статистика. За първи път я виждам, но вече ще ч използвам през цялото време.

Сарбжит Нахал: Мисля, че има няколко начина. Първо е важно да се фокусираме върху определени райони.

Страните, които създават насърчаваща среда за частния сектор. Мисля, че Китай е страхотен пример за това.

Близо половината от брутния им вътрешен продукт се генерира в провинции, изпитващи недостиг на вода.

Екологичните проблеми вече са една от основните причини за социално недоволство. Сега обаче китайците са се превърнали в най-големия инвеститор във водния сектор в света. Те насърчават частния сектор да инвестира и цената на водата расте.

Така че нашите анализатори харесват компании като Guangdong Investment що се отнася до снабдяването с вода, също така Beijing Enterprises Water и SIIC, когато става въпрос за пречистване на отпадни води.

Така че бих казал на първо място локацията. На второ място трябва да се окажете на правилното място по верига на стойността. Говорихме малко за енергията, където компании като Ecolab, компании като NGL активно участват в пречистването на водата в нефтения и газовия сектор, особено когато става въпрос за такива неконвенционални технологии като добива на шистов газ в САЩ.

 

Значи може да намерите печалба на най-различни места по веригата на стойността. Вие споменахте Китай, но къде другаде наблюдаваме вълнуващи инвестиции в нови технологии. Говорихме за това, как тази статистика се използва във водната индустрия.

Сарбжит Нахал: Всички говорим за тази статистика, но според нас има някои наистина осезателни възможности, които започват да се появяват на фона на всичко това.

Особено в САЩ, където ако разгледаме земеделието в Средния запад, те са изправени пред много сериозни предизвикателства с недостига на вода.

Това, което виждаме, е, че компании като DuPont, компании като Syngenta започват да предлагат все по-прецизирани решения в земеделието, при които се използват технологии, за да разберете, които части от полето получават прекалено много вода и кои не получават достатъчно вода, кое е оптималното време за посев, кое е оптималното време за жътва, както и какви са дългосрочните климатични тенденции.

 

Инвеститорите разбират ли всичко това? Има ли усещане за спешност?  Например в Европа. Има ли разбиране за това, пред което сме изправени, за заплахата от недостиг на вода?

Сарбжит Нахал: За да поставя това в перспектива, нещо като 50 до 60% от големите корпорации страдат от рискове свързани с водата.

В същото време 60% от корпорациите нямат дългосрочна стратегия за водата. Така че определено е необходимо раздвижване от корпоративна гледна точка. Но според мен инвеститорите са все по наясно с тези рискове, както и с възможностите, които произтичат от всичко това.

 

Достигането на пика на предлагането на вода. Такава фраза определено ще привлече вниманието на хората. Какво означава това Sarbjit? Стигнали ли сме този момент?

Сарбжит Нахал: Според нас вероятно сме стигнали до този момент и като погледнем в перспектива през следващите 20 години търсенето на вода ще надхвърли надеждното и достъпно предлагане с около 40%.

Така водата ще се превърне в един от най-ценните природни ресурси, с който разполагаме.

 

Ще има и недостиг на храна и енергия. Това ще поражда конфликти. Имам много възможни сценарии

Сарбжит Нахал: Нексусът между храната, водата и енергията е абсолютно ключов. През следващите 15 – 20 години търсенето на тези три ресурса ще се увеличи с между 40 и 50%. Важно е да отбележим, че те всичките са взаимосвързани. И в даден момент системата може да се пропука.