Фед е в светлината на прожекторите днес в Insight and Action. Нека споделя с вас нещо, което ми хавана окото в Surveillance Show по телевизия Bloomberg тази сутрин.
Това е редакционен коментар, който се появи в Wall Street Journal, от Боб Рубин, бивш финансов министър и Мартин Фелдстийн, нашумелият икономист от Харвард. Цитирам:
„Комбинацията от изключително ниска доходност по 10 годишните щатски ДЦК, ниска волатилност и стремежът на инвеститорите да постигнат доходност другаде, предполага, че рискът от горещи капиталови потоци и нестабилност се е увеличил съществено извън банковата система.”
Това не е добре – отвъд банковата система. Очевидно те не подкрепят политиката на Фед. Според тях централната банка трябва да промени разхлабената си монетарна политика.
Едно нещо е да пишете по тази тема и съвсем друго е да направите нещо по въпроса. Точно това прави Бил Грос. Бил Грос, разбира се, кралят на облигациите. Човекът, който основа и сега управлява Pimco.
Това е най-големият мениджър на облигационни фондове в света. По-малко доверие в Фед? Определено. Държаните от него щатски ДЦК в неговия Total Return Fund бяха 50% през май, паднаха до 47% през юни и вижте къде се намират те сега през юли.
Той продава дялове от своите държавни ценни книжа. ОК, добре. Това вероятно се дължи отчасти на факта, че някои ДЦК са достигнали своя матуритет.
Но идеята е, че очевидно той променя позицията си, а това е човекът, който говореше за новата неутралност, при която имаме растеж от под 3% за дълъг период от време, съпроводен от ниски лихвени проценти.
Определено господин Грос променя позицията си. Той започна да свързва точките. Три големи финансови авторитета на практика казват едно и също в един и същ ден и всичко това е заради спада при реалната възвращаемост.
Ако се вгледате в разликата между лихвата по 10-годишните щатски ДЦК, която е около 2,45% и инфлацията, която е 2,1% на годишна база, това ви оставя с 35 базисни пункта.
Точно това разкрива този спред. Аз се върнах 15 години назад, така че да получите представа за реалната доходност, с други думи лихвата по 10-годишните ДЦК минус инфлацията.
Тя не се задържа твърде дълго на 35 базисни пункта, особено когато имаме икономически растеж, който е започнал да се ускорява.
Ето защо господин Грос продава част от своите правителствени облигации и за това другите двама джентълмени казват: „Хей Фед, нещата се променят”.