По-високата мотивираност оказва директно влияние и върху продуктивността на хората и на чисто физиологично ниво, коментират Гергана Павлова и Пламен Петров от Equinox Partners. От позицията на коучинг треньори на бизнес лидери те споделят, че когато хората са мотивирани и ангажирани, възприемат работата си като „призвание“, като „кауза“, като нещо, което си заслужава. Когато обаче работят просто “защото трябва”, тогава работата е задължение и тежест - нещото, което се случва между уикендите. Нещо повече по-високата мотивираност оказва директно влияние върху продуктивността на хората и на чисто физиологично ниво, а оттам и на бизнес резултатите.
Ето какво споделиха те в интервю за сайта на Bulgaria On Air:
Има теории, че мотивацията е по-скоро черта на личността. Според други- зависи от средата. Какво е Вашето мнение? Какво показват Вашите наблюдения?
Ще започнем от там, че личността и средата са неизменно свързани и взаимно се определят. Личността се проявява в съответната среда или контекст по точно определен начин. Нещо като формите и цветовете в една картина – не можем да ги разграничим, тъй като двете взаимно се определят. Ако потърсим отговора в природата, ще го намерим в това как за някои растителни видове е по-подходяща една почва и климат, а за други – друга почва и климат. И това е напълно в реда на нещата.
По-нататък обаче, е важно да наблегнем и на още един елемент. Отговорността за личното усещане на мотивираност и ангажираност, както и за осигуряването на “почвата”, средата и условията за това “да бъда мотивиран”, принадлежи изцяло на човека. Това е, което знаем днес. И това е, което показва дългогодишният ни опит в работа с най-различни хора, а и от “работата” със самите себе си. И в контекста на организациите, личната мотивация зависи до голяма степен от осъзнаването на личното „Защо“ и от това как личното “Защо” се вписва в “Общото Защо”.
От какво зависи и как влияе мотивацията и ангажираността на служителите на бизнес резултатите?
Ако човек вижда лична причина, “мотив” (от там и думата “мотивация”), личен смисъл и принос в това, с което се занимава – то вероятността той да се чувства мотивиран на работното място е много по-голяма. Това именно е личното “Защо” в рамките на “Общото Защо”. Мотивацията зависи и от осъзнатостта на служителите за техните лични ценности. Най-просто казано – когато почитането на тези ценности съвпада с ежедневните отговорности в работния процес, тогава имаме мотивирани служители. Нещо повече, тогава имаме служители на световно ниво, които се състезават не просто със света, а и с това да дадат най-доброто от себе си.
Наличието на мотивация и ангажираност на служителите определя това дали те си вършат работата по задължение или с желание и страст. Основният проблем в бизнеса е, че отговорността за мотивацията е позиционирана някъде във въздуха. С други думи, не е съвсем ясно точно къде е – дали мениджърите трябва да мотивират служителите си или служителите сами трябва да го правят за себе си. От една страна, мениджърите очакват хората да са просто мотивирани, без да се замислят дали дават всичко от себе си, за да създадат средата за това и да бъдат ролеви модели за служителите си. От друга страна, служителите очакват компанията да направи нещо за тях и след това те да се почувстват мотивирани. И така всички се оказва, че чакат някой друг да направи нещо за тях.
Всичко си идва на мястото, когато стане ясно за всички, че отговорността за личната мотивация е лична. И изисква лично “усилие”. Това усилие идва от всеки индивидуално – независимо дали е служител, мениджър или собственик на бизнеса.
Метаанализ на Галъп от 2012 за връзката между ангажираността на служителите и крайните бизнес резултати показва, че има силна положителна корелация между тези две променливи на база на измерванията, направени в 192 организации от 34 държави. Това показва, че независимо от националните и корпоративни нюанси, по-ангажираните служители допринасят за по-устойчивото развитие на бизнеса.
Какво е тяхното възприятие за работата им, ако са в по-висока степен мотивирани и ако са ангажирани към компанията?
Когато хората са мотивирани и ангажирани, възприемат работата си като призвание. Като кауза. Като нещо, което си заслужава. Когато работят просто “защото трябва”, тогава работата е задължение, тежест - нещото, което се случва между уикендите. По-високата мотивираност оказва директно влияние и върху продуктивността на хората и на чисто физиологично ниво. Желанието за работа, силната мотивация и усещането за смисъл допринасят за достигането на т.нар. състояние „в потока“ или “в зоната”, при което хората са абсолютно ангажирани с това, което правят. Те са едно с това, което правят и създават “тук и сега”. В това състояние хората се проявяват като творци на настоящето си и на своя си свят, независимо колко прозаична може да изглежда работата “отвън”, за външния наблюдател. Това обяснява и защо често най-високо платените служители не са най-мотивираните – просто защото възнагражденията са само един компонент от общия микс на мотиваторите и то компонент с намаляваща пределна полезност.
В продължението на интервюто може да прочетете как могат да бъдат измерени мотивацията и ангажираността и как лидерският стил на управление се отразява на работния процес.