Репортаж от Виена на Райън Чилкот, Bloomberg
Зад кулисите се говори, че ОПЕК просто не може да добива петрол достатъчно бързо. И има тревога, че няма да успеят да покрият търсенето.
Ситуацията сега е много по-различна от предишната им среща преди 6 месеца, когато се тревожеха дали да не свалят малко петрол от пазара.
Проблемът сега е по-добър - има търсене.
Преди 6 месеца изглеждаше, че има много по-голямо предлагане от ОПЕК, отколкото се очакваше и това бе разочароващо.
Ирак стана най-голямото разочарование. Само преди няколко години иракчаните говореха за увеличение на производството до 9 млн барела на ден. Днес те помпят по 3,5 млн дневно.
Един танкер в Средиземно море търси купувач на кюрдския петрол, който носи, но може да разтовари. Иракското правителство заплашва със съд срещу всеки, който го купи.
Танкерът се казва United Leadership, но това име само подчертава проблема, който съществува в Ирак. Там няма единно ръководство между шиитското правителство в Багдад и кюрдите на север.
Насилието вече ескалира. Имаме взривени петролопроводи. Това е проблем, особено с падането на Мосул вчера /10 юни/ - вторият по големина град в Ирак, където живеят 2 млн души, не далеч от някои от петролопроводите, които се надяваха да пуснат отново.
Така петролът не само щеше да тече на юг, към Басра, където се събира производството от южните петролни полета, но и на север.
Вероятно заради проблемите в Мосул тези планове ще бъдат изоставени. Всички тук говорят за това
Сухаил ал-Мазруеи, министър на енергетиката на ОАЕ заяви: "Надяваме се инцидентите в Ирак да бъдат овладени. Надяваме се насилие във всички страни-членки да намалее. Мисля, че имаме достатъчно резерви от останалите страни-членки, за да преодолеем това. Не очаквам голямо влияние върху производството на Ирак."
Либия е другото разочарование - тя може да произвежда до 1,5 млн барела дневно, а произвежда по 150 000 в момента. Не е произвеждала и изнасяла петрол в пълния си капацитет откакто падна режима на Кадафи преди 2г. Има много боричкания в правителството, много вътрешни борби и между бунтовниците. И петролът не може да стигне до пристанищата и да напусне страната.
Има проблем и с Иран, който остава блокиран на международния петролен пазар. Преди 6 месеца, когато ОПЕК се срещна отново, имаше надежда, че санкциите може да бъдат вдигнати.
Някои ограничения бяха вдигнати. Крайният срок по този случай изтича през юли. Но честно казано никой не мисли, че сме близо до пробив и Иран едва ли скоро ще може да пусне своите 700 000 барела на ден на пазара.
Това е другият голям проблем.
Преди шест месеца всички мислеха, че иранците имат шанс ембаргото да се вдигне. Сега обаче всички се чудят кога ще се включи Иран.