Следващият Европейски парламент ще има много активна роля по отношение на контрола на необходимите мерки, които са стратегически важни за развитието на европейските общества, коментира в предаването Boom&Bust Катя Христова- Вълчева, преподавател по европеистика. Тя допълни още, че тази активна роля ще е в името на гражданите, „защото това правим днес- избираме какви политики на ограничения, на балансирани институционални взаимодействия ще се развиват в ЕС, и то не само свързани с дълговата криза”.
Христова подчерта, че именно в създаването на контролни и надзорни механизми в икономическата политика в последния си мандат ЕП е направил много.
„Това особено важи за неговата специализирана Комисия по икономическите въпроси, тъй като в тази сфера Парламентът има същите правомощия като Съвета. Действително парламентът постигна много и по отношения залагането на бъдещ контрол и във връзка с изграждането на инструменти за бъдещ мониторинг. Знаем, че председателят на ЕЦБ на всеки три месеца представя своя отчет пред парламентарната комисия на ЕП, годишно се обсъжда и доклада на тази финансова институция и т.н.”,коментира експертът.
По думите на Христова в новия си мандат ЕП ще бъде най-силната институция в своята история от създаването си досега, заради множеството нововъведения, които влязоха в сила през декември 2009 година.
„Дълго време на Европейския парламент някак си се гледаше като на институция, от която последно се търси да даде мнение и да реагира. Но тези промени, които влязоха в договора в Лисабон, правят от ЕП равностоен партньор на останалите европейски институции. Казвам това уверено, защото ЕП и в този мандат успя да направи редица реформи, които касаеха не само гражданите, но и самият ЕС, и в начина, с който се справи с икономическата криза”, заяви експертът.
На въпрос на водещия Владимир Сиркаров защо все повече граждани някак се отдалечават от идеята за ЕС Христова посочи, че това е нормален рефлекс, особено в тежкия период на криза, през който премина общността.
„Кризата беше особено тежка, и това се усети във всички държави от ЕС, особено в контекста на икономическата криза, и въпреки че имаше редица решителни действия, тези институции, които дори чисто топографски са по-далеч, естествено понесоха вината за проблемите. Ако се вижда, че националните правителства не могат да се справят сами с кризата, се очаква на по-високото ниво да се действа по-решително”, коментира Христова.